Пти Баск & МаКкалистър

Име:Хилари Джеймс Британ
Години:11
Баща:Джеймс Британ
Майка:Моли Британ
Кръв:Чистокръвна.
Живее в : Лондон.В двуетажна къща на мъгълски земи.
Училище:Хогуортс
Дом:Грифиндор.
Характер:Хилари е много общително,весело и смело дете.Обича да е сред приятели,но по някой път иска да е сама.НЕ ходи на купони въпреки,че ги обича.Винаги намира проблеми,които с времето стават приключения!Обича животните.Може да е чистокръвна,но Хилари много добре познава мъгълите.Семейството й дружи с много мъгъли.
Външност:има кафяви очи, овално лице ,кестенява или понякога руса коса.Тя е висова 159 см.
Талант:Тя обича да танцува и плува!Обича да учи и пее.Първата й метла е купена когато е била на две годинки.В това също се увлича.
История:Приемат я в Хогуортс на 11 години.Рода й попринцип е учил в Грифиндор.Учителите са доволни от нея,но по някой път се отклонява от учебния материал.Но после го наваксва. Има сестра близначка която много обича и винаги двете са си помагали.Тя учи в Хогуортс. Има брат,който учи в Дурмщранг. Баба й е била убита от Волдемор.Затова тя иска да му отмъсти.Но не само това баща й е бил измъчван от смъртножадни.Той работи като лечител в Свети Мънго,а майка й в Министерството.Най-добрият й приятел Джак Джонсан живее у тях.
Допълнително:Има папагал [от мъгълски зоомагазин] както и сова [от Диагон-али] .Патроуноса й е Лъв.
Снимки: Пти Баск & МаКкалистър Hermione_poster_detail

Пти Баск & МаКкалистър Hermione_poster_detail

Медалиони:Има огърлица която е получила от сестра й Джесика.Брат й Джон й е подарил красива гривна.

Cookie Брой мнения : 145 Join date : 11.08.2008

Приета (:

Име: Ирма Томс МаКкалистър
Години: 37
Кръв: Чистокръвна
Пост: От скоро е заела поста на Зам. Директорка. Учителка е по Защита срещу Черните Изкуства и История на Магията.
Външност: Доста е младолика за годините си, казват повечето. Да, така е. Харесва външния си вид, и се гордее с него. Най-вече обожава очите си, които са така светло-зелени и доста светли. По лицето й няма кожни образувания, което е доста странно и непредвидено, като се има предвид напредналата й възраст. Нослето й е чипо и малко, веждите й са приятно извити. С една дума лицето й е повече от красиво. Косата й е дълга, с едни букли и рижава, най-честно я връзва с онези мъгълски шноли. Доста е висока (175 см), а обуе ли токчета (което става много рядко) достига цели метър и осемдесет. Има белег на лявото коляно, чиито произход изобщо не се знае.

Характер: Ирма е палитра от чувства. В единият момент може да е усмихната, а в следващия да крещи неистово, стига да си й дал повод да се ядоса. В повечето време е дружелюбна и засмяна, харесва й да е в центъра на вниманието и да е всичко за някого. Любимото й занимание е да се радва на свободата и щастието си, което е неизменно до нея. Хвърля се в непознатото, дори да е страхлива, като заек, едната от целите й в живота е да се научи и да повярва, че лошите неща се случват и тя не бива да се страхува от тях, а да ги приема с гордо вдигната глава. Но дори и да трепери, като лист, когато се налага да се оправя сама тя е изключително хладнокръвна и умее да измисля решенията в момента, когато те са й най-нужни. В никакъв случай не е параноичка, което е също изненада, понеже и двамата й родители имат дарбата да ги обзема параноята. Пристрастена е към животните и природата. Дори е вегетарианка, като така показва протеста си срещу лова на животни и тяхното изтребване за да могат хората да се нахранят. Храни се здравословно. Проблемът й е, че има винаги ниско кръвно, затова в повечето време е бледа, но в никакъв случай замаяна. Затова винаги си слага по малко руж за да не плаши хората с мъртвешкият си вид, от който се плаши дори тя самата. Не понася да е в затворено помещение дълго време, изнервя се от това.

История: Не е особено впечатляваща, понеже няма нищо особено около нея. Което, разбира се, е доста странно за един магьосник, защото в повечето случаи болежките са всекидневни. Но не. Ирма се слави с изключителното си щастие и късмет.
Родена във Виена, но от бебе се е преместила да живее в Хюстън, щата Тексас, САЩ. Родителите й се установили там и започнали работа. Майка й е била в МнМ, а баща й става прочут в Свети Мънго. И двамата са прекалено заети с работата си, но все пак отглеждат три невероятни момиченца - Елоиза МаКкалистър (45), Събина МакКалистър (40) и Ирма МаКкалистър (37).
Но не. Между трите сестри възниква един голям конфликт, който разрушава цялото им приятелство. Когато Елоиза навършила единадесет получила писмо от “Хогуортс”, в което пише, че е приета. Така най-голямото момиче заминава завършвайки като отличничка на училището и след това я приемат в министерството на магията, където гради кариера. А докато тя се радва на успеха си, Събина навършила единадесет, духнала свещите, но сова не прелетяла през прозореца, което разгневило средната по големина дъщеря и тя изобщо не проговорила на Елоиза повече, от завист.
Това притеснило изключително нашата героиня, понеже тя си помислила, че може нея също да не я приемат, което бе голям срам за нея.
В първите седем години тя не бе правила нищо странно. Нищо, което да даде знак, че има някакви способности за магьосник. Изпаднала в паника, че все пак ще остане едно долнопробно мъгълче, изведнъж огледалото в стаята й се разпръснало, избухвайки. Заради това, разбира се, всеки празнуваше (като изключим Събина, която не говори вече и на по-малката си сестричка), и сякаш цялата фамилия очакваше, че Елиза ще бъде вторият възпитаник на “Хогуортс”.
И ето го сетния час.. единадесет игриви пламъчета очакваха да бъдат прогонени на един дъх, а след това птицата тържествено да прелети на сутринта..
Да, така и станало.
Ирма се изучила в "Хогуортс", като възпитаник на дом "Рейвънклоу". После обаче завършва и става аврор дълги години. Обаче.. за една голяма изненада не й харесвало да е ловец на тъмни магьосници.. не й е давало удовлетворение. Решава обаче да се върне в старото си училище и да преподава на малките дечица.

Галерия: http://kaprizen.com/?cat=3&img=945894
http://kaprizen.com/?cat=3&img=945895
http://kaprizen.com/?cat=3&img=945900

ЕДИТ: написах, че вече е Зам. Директорка.Надявам се не се сърдиш.
~ Helena
ЕДИТ II: Няма проблеми.

Посрещнете новия ми герой, ученик.

Зу П'ти Баск, Четиринадесет годишна

Родена в Брест, Франция в мразовития четиринадесети декември в прегръдките на баща си – Ями и майка й Саманта. Двамата са любящи и щастливи хора, които отглеждат най-скъпото си нещо. На Зу не й липсва нищо през невинното си детство, макар баща й да е обикновен работник без магическа сила, а майка й експериментална магьосница.
С годините момичето се занимава главно с риболов, което в последствие й става хоби, което практикува ежедневно. Все пак факта да живееш на крачка от океана си казва думата. Така детето става привързано с водата, а баща й я учи да плува и да се гмурка за да добие представа, и стане реалност и част от водата, да се слее с нея и живота вътре. И наистина – магията се оказва много силна, затова още от три годишна се занимава с плуване, следователно след години достига дори професионално ниво.
И както стана ясно, всичко върви по мед, до един ден.
Денят, в който тази мистериозна и красива, богата и млада дама пристига в скромната къща на семейство П’ти Баск, искайки да конфискува имота, заради неплатени данъци. Но в крайна сметка конфискувани не бяха тези безмълвни стени, ами нещо много по-лошо от това да останеш на улицата – по-лошото е да ти откраднат бащата.
Да, в крайна сметка Ями бяга към уюта и богатството, славата и величието, но както винаги “Тежка е царската корона”. Дори да си най-фрашкания с пари човек не можеш да избягаш от прокълнатата си съдба. И тя дори не закъснява.
От костюмирания в работнически дрехи мъж, бащата на Зу се превръща в костюмиран с най-златните смокинги човек.
А докато проблемите сами идват при богаташите, при бедните точно си отиват. При заминаването на Ями, майка й и детето се сриват, но остават на краката си, като запазват своите ценности, както винаги са правили. Колкото й лошо да е положението, майка й започва работа и издържа Зу, която преживява остро неразбиране с водата, отдавайки се на четивото. Раните не зарастват, напротив.
Саманта си отива от света след като обърква един от експериментите си, постъпвайки в болница. Но там нещата биват обърквани още и спасение няма.
Баща й скоро разбира за нещастието и прибира Зу под неговия покрив. И всичко се обърква – тя се мести в Париж, далеч от океана и тишината, в центъра на случващото се. Разбира, че има полусестра, която се ражда, когато Зу става на осем, населявайки имението. Малката Екатерина обаче се държи много по-меко и сестрински със своята по-голяма приятелка, затова двете се разбират невероятно добре и се подкрепят, въпреки мащехата й Прусия да не е съгласна.
И както споменах по-горе, материалното богатство обаче води до душевна празнота. В случая на Ями не е само това. Той години наред се самообвинявал за смъртта на майката на Зу, като един ден не издържа, избухва по време на вечеря и бяга далеч, под извинението, че не иска да причинява повече страдания.
Така малката ни героиня остава буквално без родители, само със злобната мащеха и отзивчивата й сестрица. И въпреки това Зу не може да се оплаче. Моята история обаче се очаква да последва тази на Пепеляшка, но тук ще ви разочаровам – детето нито трябва да чисти къщата, нито да бърше прозорци, най-малко пък историята й свърша с щастлив край. И все пак има светлина в тунела.

Надеждата умира последна.

Това се отнася в буквален смисъл при Зу. Тя на първо място е много търпеливо дете, готово да изслуша и най-големия престъпник, дори да му прости, стига да достигне до светлата част на сърцето му. Там, където има добро. Ако наистина го има. Да, Зу вярва, че и най-злобния и безмилостен човек може да бъде прекършен със силата на доброто. Тя е ученолюбива и сигурна в себе си, знае, че на първо място може да разчита на нея, в трудни моменти обича да работи сама, дори да не отказва малко помощ от съученик или родител. Но е и избухлива. Ако се ядоса може да изгуби самообладание и всеки ще се изненада каква сила се крие в тези кльощави ръце. Параноичка е, но не се паникьосва лесно, проявява разбиране и хладнокръвие към всичко ставащо, защото за нея всичко би могло да е възможно и знае добре, че живота е безмилостен.

Силата й се крие в ума, но не й в краката й.

Да, определено не можеш да определеш Зу, като силна и издържлива девойка, заради слабото си тяло. Тя е на границата на това да бъде скелет, въпреки че се тъпче безспирно и доста често се оплаква че не й е стигнало. Има бледа кожа, която е алергична към силно слънце, а ако се вгледаш по-внимателно може да откриеш едва видими лунички по лицето й. Може да е много слаба за възрастта си, но е висока. Притежава удивителните 170 сантиметра. Както виждате – никаква симетрия във външния й вид. Косите й пък са дълги и прави и също светли, възможно най-русите, които може да съществува. Най-обича да ги хваща в кок, като оставя по един-два свободни. А относно облеклото най-често носи лилави роклички, или гащеризони, които според нея много й пасват.

Друго:

Домашен любимец няма, понеже е алергична към животни.
Не говори английски перфектно, понеже е французойка, най-големият й проблем е "р"-то.
Има един белег на лявото си коляно, чиито произход не се знае.
Носи талисман, който според нея й дава необходимия късмет за да се справи с препятствията в живота си.

Cookie Брой мнения : 145 Join date : 11.08.2008

qk i odobren (;