Масата на Грифиндор

-Какво ли има за хапване?-попита Хърмаяни.-От този разговор огладнях!-отбеляза тя.
През това време Безглавния Ник се появи и уплаши Хърмаяни.Докато хапваха Хърмаяни каза:
-Та трябва да проучим защитни заклинания и други неща,но не може да стане бързо.Трябва ни време Хари и небива да бързаме знаеш го,защото ще бъде опасно.

-Да така е но и не може да се бавим много защото Волдемор с всеки изминал ден става все по-силен?
-Като се наядем искаш ли да отидем до библиотеката да разучим някои неща?
-Но аз искам и да разуча черните заклинания за да знам срещу какви заклинания да търсим защита.
-Ще бъде опасно искаш ли да доидеш с мен...ако не искаш няма да ти се расурдя разбирам ако те е страх но аз трябва да го направя!

-Разбира се,че ще дойда с тебе,но утре!За днес ни е достатъчно!Засега знаем,че Волдемор е жив и че трябва да се подготвяме!Но както казах не трябва да бърдаме,защото бързата работа е срам за майстора!Нека утре да отидем имаме достатъчно време!Моля те!Така е по-добре!-каза Хърмаяни.-Хайде да се качваме!

Хари и Хърмаяни набързо влязоха в Голямата зала.Те се настаниха на масата на Грифиндор и бързо започнаха да ядат препечени филийки и да пият сок от тиква.Изведнъж дойде пощата.Совата на Хърмаяни дойде с поредния брой Пророчески вести.Хърмаяни плати на совата и започна да разгръща вестника.След време каза:
-Нищо интересно!-въздъхна дълбоко тя.

Те бързо се нахраниха и скочиха от масата.Запътиха се към Библиотеката,но изведнъж Хърмаяни извика:
-Хари мантията невидимка!!

Една вечер Джон,Скарлет,Кари,Лиз,Джес и Хил седнаха да вечерят , но се чу някакъв пронизителен звук. Всички станаха от масата уплашено и започнаха да се оглеждат напред - назад, за да разберат какво става. Огледжаха се , оглеждаха се и накрая се отказаха обаче Джес продължи замислено да стои права. Хил застана до нея, дръпна я и й каза, че мисли за виновник Волдемор след всичко станало напоследък. Джес пък уплашено отговори :
- Хил Водемор се приблежи прекалено до нас и имам чувството ,че той търси нещо - като чели поредната си жертва!!! Искам да ти кажа нещо!
- Слушам те! - каза много разтревожено другата момиче
- Според мен Волдемор си е набелязэл Хогуортс! Понеже ние сме близначки можем да разберем много лесно как се чувстваме и дали сме добре и това ни защитава, но само нас двете, другите са в по голяма обасност от нас , но и ние не сме защитени напълно.
След като децата се върнаха при останалите им обесниха и разказаха всичко много уплашено и притиснено. Всички много мислеха и единственото решение което им дойде наум беше те сами да се отбраняват от Волдемор с помощта на тренировките в Нужната стая.

-Волдемор все още не се е върнал ,но е въпрос на време да го направи. Тоя е прекалено слеб в момента и няма тяло. Но той има голяма сила и ще намери все нещо. Затова са тези уплажнения в Нужната стая. Искаме всички да са готови за нападението ,когато му дойде времето. Аз и сестра ми от малки се упражняваме не защото Волдемор ще се върне ,а защото искаме да знаем нещо повече за магиите и като ни трябват да можев да ги използваме лесно. Сега ние двете можем да използваме могъщи магии поради това ,че имаме многогодишен опит. Сега се опитваме да направим същото със вас и затова бяха упражненията. Вие наистина се справяте страхотно със магиите ,което повдига духа ни. Никой не е слаб , а обратното - стараете се и смятаме ,че когадо след години Волдемор се върне вие ще сте готови. Но да не мислим сега за това.
Всички я гледаха ,а тя както винаги каза весело:
-Какво де нали не мислехте ,че той некога нямаше да се върне!
Тогава обстановката се ободри отново. Явно всеки беше съгласен. Всимки се веселяха ,че са заедно...

Веселие ,веселие, но по-едно време се чу същия шум ,само че с доста по-голяма сила и звук... Явно щитът на Хогуортс беше паднал и всички бяха в опастност от смъртожадните предвождани от Черния знак... Всички станаха и насочиха пръчките нагоре, включително и ние : Джон, Скарлет,Кари, Лиз, Джес и Хил... Изпод голямата врата прикриваща Голямата зала излезе Белатрикс; с многобройните им смъртожадни , те обсадиха масите, и всичко живо замлъкна... чуваше се единствено прикрития с омраза смях на Белатрикс ... Тя хвана едно момиченце от Рейвънклоу и го заплаши с пръчката с думите:
- Или Хогуортс или всички тук ще останат само с душа... Джон се опита да извади пръчката, но Джес и Кари го спряха, те знаеха че така само могат да го убият...
-Какво ще правим - прошепна Скарлет - Всички тук сме влезли с единият крак в гроба...
-Нямам си на идея - казаха Хил и Джес...
-Трябва да измислим нещо - каза тихо Кари - Хайде винаги сме се измъквали от такива ситуации...
-Да, но сега ризкуваме и други животи - противопостави се Джон - всички тук или нас...
-Ако се обединим... и премахнем Черния знак ?
-Твърде е рисковано...-казаха всички
-Можем да направим щит или да използваме мантията - промълви Джес...
-Не е в нас - каза Джон.
-Ужас нямаме никаква възможност- прошепна Кари- но ако ... не забравете нямаме възможности...
Те стояха и обмисляха, докато не влезе Снейп... Той зашемети всички ученици и директори, но Кари извади пръчкатаси тайно и отблъсна магията на приятелите й...
-Правете се на зашемети - каза много тихо Кари...
Те почти затвориха очи, за да могат да гледат....

Тогава както се правеха на зашеметени изведнъж вътре нахлуха всички учители. Тогава започнаха да се дуелират. Смъртножадните като че ли забравиха за децата и се заеха с учителите. Тогава префектите преведоха набързо учениците по домовете. Отдолу се чуваха стрели и отекваха гласове. Тогава Грифиндор се качи в общата си стая и Хилари из каза тихо:
-Не трябва да оставяме преподавателите сами срещу смъртножадните. Хайде! Все пак знаем нещо от уроците ни. И сега е най-точното време да използваме силите си. Всички се съгласиха. Тогава Джон се запъти да вземе мантията невидимка и Хилари и Дежс направиха същото. Другите ги чакаха из нашумялата навалица в общата стая. Тогава всички префекти предупредиха никакво излизане от общата тая. В същия момент тримата се върнаха и си наметнаха мантиите. Те се измъкнаха през портрета ,а това опрлаши до смърт грифиндорците и те вече си бяха приготвили пръчките за бой. Тогава децата едва се разминаха с купища зашеметяващи заклинания. Те дойдоха от Грифиндорци. Тогава те слязоха в Голямата зала и Хилари промълви тихо под мантията невидимка на сестра си:
-Джес това е!... Сега трябва да покажем това което можем и да помогнем на... -Тогава пред тях тупна Трелони зашеметена. И Хилари добави: - Трябва да помогнем на Трелони определено!
Тогава Джес тихо се изсмя. Това беше последната причина за смях. огава двете се преместиха и отидаха на другата страна на Голямата зала и махнаха мантията и пратиха едно зашеметяващо заклинание на Лестрандж.
-Ей Лестрандж обърни се- Тогава тя се обърна и видя близначките. Зад тях се показаха и останалите и казаха в един глас:
-ВРЕМЕ Е ЗА БОЙ!
Белатрикс се изсмя злобно и каза:
-Вие пикльочета неможете да бие нас! Или си търсите белята?!-тогава последва още един злобен смях и тя продължи: - Эми ще си я получите.
Тогава всички започнаха да се дуелират с Белатрикс и тя бе повалена. Тогава някои отидоха да помагат на учителите ,а други продължиха да се дуелират с Белатрикс. Та беше наистина способна магьосница и не бе въобще лесно да се свали на земята. Тя дори на падна! Тогава смъртножадните един по едни се изнизоха и излязоха от училището!
Тогава децата и учителите спряха уморени. Те се задъхваха и и се гледаха тогава един учител се обади:
-Не биваше ад идвате тук! Вие сте едва първокурсници!
Тогава Джон се обади:
-Да но иначе още щяхте да се дуелирате с тях!
-Господин Джонсан вие едва оцеляхте!! Представете си какво щеше да стане ако някой от вас бе пострадал!? Повече няма да идвате и явно трябва да засилим защитата!
Точно тогава аврори нахлуха в Голямата зала.
-Късно е вече!! -Обади се Скарлет ядосано. -Имаме невероятно министерство или аврори- какво чакахте да измрем всички и да дойдете чак тогава ли!??
Те мълчаха и децата ядосани излязоха от Голямата зала...

Тази сутрин небето изглеждаше чудесно. Беше ясно и така наситено синьо.Само тук-там се виждаха малки пухкави облачета.Синьото небе се открояваше прекрасно на обраслите с трева поляни около замъка Хогуортс.
Тази прекрасна гледка обаче изобщо не вълнуваше Лиз , която сега имаше съвсем други грижи.Преди около минута момичето бе закусвало с прекрасни палачинки.След като стана от масата (чудейки се какво да прави днес, защото беше неделя)тя се отправи към изхода на голямата зала.Лиз беше на крачка от изхода когадо зад себе си чу глас:
-Я кой виждам!Щерката на смъртножадния!-провикна се някакво момче зад нея.
Лиз се обърна и видя същияслидеринец , който бше видяла в библиотеката заедно с приятелките си.
-Какво искаш пак?!-ядоса се Лиз.
Момчето не каза нищо , а само подхвърли на Лиз някакъв вестник.Тя го улови и прочете заклавието на първата страница
Служител на министерството заловен и отведен в Азкабан:
Служителят в отдел "Международно магьосническо сътрудничество-господин Фредерик Гилбърт е бил заловен под обвинение че е давал информация на черния лорд и дори че е бил смъртножаден.Наши източници твърдят че без азрешение господин Гилбърт е доставял секретна информация на онзи-който-не-бива-да-се-назовава.Имамеоснование да смятаме че е имал съочастници , които са му помагали.
В министерството се води разследване.Самият началник на отдел "Международно магьосническо сътрудничество казва:
"Все още ми е трудно да повярвам че господин Гилбърт е работел за Черния лорд.Той беше един от най-верните ми служители..."
Все пак този случай е още едно от доказателствата че дори и хората на които вярваме най много могат да ни предадат.Господин Гилбърт беше задържан и отведен в Азкабан.
Семейството на обвиняемия не пожела да даде коментар по случая.

Лиз стоеше като закована.След като прочете статията момичето се отправи към общата стая.Докато вървеше през коридорите имаше чувството ,че всички са вперили погтледи в нея.

Хелман беше ново приет тук и небеше много наясно със ситуацията, както вече се разбра Грифиндор, това щеше да е по нататъшният му дом , и въпреки мрачния характер се обърна и попита :
-Извинете, но бихте ли ми казали къде да отида когато вечерята приключи...?

Лиз се обърна към него и го погледна.Явно беше от грифиндор, защото беше с мантията на дома.
-Аз също съм от грифиндор.-каза тихо момичето.Ако искаш ще ти покажа общата стая.-насили се да се усмихне.

(доста е кратко , обаче друго не ми хрумна.Ако РП-то е отправено към някой специално, кажи да трия моя отговор)

Хелман се замисли малко , но реши да приеме поканата , все пак не беше кой знае колко наясно с нещата , почеса се по главата опитвайки се да прикрие объркването си и отговори спокойно и хладно :
-Добре, ще ми бъде приятно - дори вглеждайки се внимателно във лицето му можеше да се забележи лека усмивка, явно наистина тук не знаеха нищо за него и можеше да подреди живота си както реши и миналото да не му пречи........



Пиша кратки и объркани постове, защото просто се регнах мн мн одавна и съм забравил в този форум след като те приемат къде и кога да ходя

Лиз поведе новото момче нагоре по стълбите.Слънцето навън грееше и повяваше лек ветрец.Момичето усети леко главоболие и за малко да загуби равновесие.
-Добре ли си?-попита момчето.
-Нищо ми няма.Аз съм Лиз.-каза момичето и побърза да смачка статията от вестника в джоба си и се усмихна леко.-А ти?
Продължиха по коридорите и скоро стигнаха до портрета на Дебелата дама.

(Ако искаш пиши направо там http://magicschool.1talk.net/forum-f11/ )