Амарил седна в кафенето в болницата "Свети Мънго" и започна да се оглежда...къде ли беше баща и?Каза и,че ще бъде в кафето към пет,а сега вече беше пет и половина...А и защо му трябваше на Скорпиус да си играе с онова чудно същество...но Амарил не беше виновна!Е,все пак знаеше,че брат и е загубен,но чак да тръгне по онова блатно хилаво и безубидно същество!Добре,че майка и чу навреме виковете му и му помогна!Защо ли тя все му помагаше,а той все се забъркваше в някакви огромни каши...Точно тогава видя едно момиче-Хилари-девойка от "Хогуортс",която познаваше само по име...
-Здрасти!-поздрави Амарил.-Какво те води тук днес???