Стаята,където е скрито всичко...

Това е приложение на Нужната стая,в което ученици от поколения наред крият вещите си,и където преди години Драко Малфой открива вълшебен шкаф,свързан с магазина на "Мракон-али"-"Боргин и Бъркс".Чудесно място за започване РП с някого или за започване на интересна ваша собствена история...

Амарил мина покрай коридора,който толкова добре познаваше и харесваше.Нали точно по този коридор,ако на точното място,по точния начин си пожелаеш например да си починеш от домашните задължения и шумотевицата мигом изникваше стара врата...Вратата на Нужната стая...!Амарил я откри като беше още първокурсничка...баща и и беше казал за нея.Докато минаваше покрай стената за втори път,мислейки си "Искам да намеря мястото,където е скрито всичко..." и погледна към нея,видя старинна врата,натисна дръжката и,пантите изскърцаха и тя тежко се отвори.Момичето влезе в нещо като склад с хиляди вещи,натрупани на купчини.Имаше перуки,мехлеми,чинове,стари и нови пергамент и пачи пера,котели,статуи и всичко,за което човек би се досетил някога!Амарил се запъти към най-близката купчина и пъхна ръката,в която държеше грозният си часовник,подарък от леля и,на дъното и.След като остави подаръчето се обърна и едва не изпищя от уплаха.Пред нея стоеше Лиз,Лиз Гонт,приятелката на Амарил от дом "Грифиндор".
-Какво правиш тук?-попитаха и двете едновеменно.В гласовете им се четеше и уплах,и предизвикателство,и любопитство.
-Не!...Първо ти кажи:Какво те води насам,ако мога така да се изразя...-каза вече по-спокойно Амарил.

____________________________________
Стаята,където е скрито всичко... 642c9d3145

Стаята,където е скрито всичко... 642c9d3145

Лиз стоеше пред нея с отворена уста и малко гузно изражение. Сякош я бяха хванали да върши някоя пакост.
-Ами...аз аз просто...-опита се да измисли нещо, но не можеше да излъже Амарил лесно.
Какво трябваше да й каже? Че се опитва да скрие писмата от баща си? Амарил й беше много добра приятелка, но не знаеше, че бащата на Лиз, който беше обвинен, че е убиец, се е измъкнал и сега й пише.
Момичето набързо смачка листа и го сложи в джоба си. Извади от там друг лист и го показа на момичето пред нея.
-Това е...Песен. Да тук слагам някои песни, които...които...ъ....
-Нали знаеш,че е безмислено да ме лъжеш!-каза приятелката й малко намръщена.
-Ами ти защо си тук?-попита Лиз

-О...ами аз всъщност не съм толкова потайна...нося един грозен часовник от леля ми-подарък,но татко ми каза,че мога да го скрия тук...-подхвана момичето.Амарил нямаше намерение да казва на Лиз,че носи и още нещо:странен пръстен с герба на дом "Слидерин",който бе намерила в една доста добре скрита ниша,явно непипана от поне век,която се намираше в общата стая на дома и.Тя смяташе да го скрие на сигурно място,за да не го намери никой,а колкото за часовника-той беше само прикритие в подобни на тази ситуации.Всъщност момичето беше купило часовника от Лондон...нарочно бе избрала най-отвратителният,който по ирония на съдбата беше и най-скъпият измежду всички в малкото затънтено магазинче.-Но мен ме интересува какво носиш наистина ТИ,защото вече те познавам от доста време и знам,че не можеш да лъжеш добре...сигурна съм,че има нещо,което премълчаваш...-продължи да нарежда момичето,като натърти доста силно на сричката "ти".-Ще ми кажеш ли или не???Знаеш,че рано или късно аз все пак ще разбера по някакакъв начин,имам много източници...доста добри и надежни източници,като се замисля...Но както и да е...казваш ми или не...?

Лиз извади от джоба си писмото от баща й.
-Не казвай на никого става ли?-каза тихо и сериозно момичето.
Амарил взе писмото и го прочете.
-Това е от....баща ти? Защо го криеш?
-Защото баща ми го преследват черни магьосници. Не ми пише много защото трябва да се крие. Историята е дълга.-Лиз наведе глава.- Моля те обещай ми че няма да кажеш на никого за това.
Погледна Амарил с надежда.

-Ако бях на татко беше на моето място веднага би те издал...от една страна е в мой интерес да кажа,защото абсолютно всички знаят с какво се е занимавал татко и приятелите му,а ако им кажа те ще ме възнаградят,но...от друга страна ако не кажа на никой ще си останем приятелки...Спокойно на никого няма да кажа!-побърза да добави Амарил,като видя уплашеният поглед на Лиз.
-Много ти благодаря...Но май и ти криеш нещо...
Всичко стана изведнъж...Амарил направи зашеметяващо заклинание на Лиз,момичето падна върху една от купчините безжизнено,а слидеринката побягна с всички сили...