Едно от лондонските кафенета

Знам, че има доста кафенета из форума, но това е по-различно, защото е едно от лондонските кафенета. В него, можете да замените тиквения сок с Кока-кола, Фанта или каквото ви е на душата и да се насладите на мъгалските лакомства

Амбър влезе с няколко приятелки в кафенето до гарата. Продавачът беше мил :
- Може ли една Кока-кола и шоколадова торта.
-Заповядайте-каза мило продавача и тръгна
Приятелките и също си поръчаха вкусотии (те бяха чистокръвни и не бяха опитвали). Много им хареса. Тя се зарадва и тръгнаха за влака.

Лиз беше изморена от ходенето - цял ден бе обикаляла из Лондон с гоподин Питърсън , който за нейн ужас понякога много забързваше крачка и Лиз трябваше да подтичва след него.Това бе напълно разбираемо, защото годподин Питърсън имаше да оправя едни дела и постоянно го препращаха от едно място на друго.

-Явно си се уморила-каза господин Питърсън , като се обърна към Лиз.-Има още половин час до влака. Можем даседнем в онова кафене -каза той и посочи една кафенето отсреща.
Двамата седнаха и решиха да си вземат нещо за хапване.
-Един портокалов сок и една Кока-Кола моля-каза Лиз и се обърна към господин Питърсън - искате ли да опитате пастите Surprised

?
-Да !!!-каза господин Питърсън-що за храна са "пастите"?(той никога нае бе опитвал мъгълски лакомства)-Радвам се , че имам възможност а общувам с мъгъли!
-Защо ? Вие не сте ли учил Мъгалознание?
-Да...учих но преди много време , а и тогава този час се задържа само за една година в училището по моето време . Тогава министерството на магията сметна за по-безопасно да бъде премахнат този премет ,и нямах възможност да го изуча добре . Радвам се , че сега вие учениците имате възможност !
-Я дойе и поръчката ни!
-Колко галеона ви дължим!
-Галеони?!?-каза недоумяващо провавачката .
- О извинете ни ! Чичо ми е ....ъъъ...Унгарец ...галеон е ...ъ унгарска монета ...понякога се объркваме...-заповядайте -коза лиз и плати сметката с мъгълски пари.
Пастите и колата много се харесаха а господит Питърсън.След време той каза :
-Така да проверим пак багажа!Учебници!
-Тук!
Перо и мастило!
-Тук!
-Метла!
-Тук!
Котка!
-Тук!Не чакайте къде е котката ми!?!
-О , не !-извика в този момен господин питърсън защото котката на Лиз се нахвърли върху шапкота му.
-Лош Пуфълс!-извика Лиз на котката си и го махна от главата на господин Питърсън.
-Е поне го намерихме!-усмихна се той.
Беше ошло време за тръгване и нашите герои отново потеглиха към гарата...