Дневника на Хилари Джеймс Блек

Тук ще пиша какви преживевания съм имала (:

Ето ме
Сори ,че не писах ама ме биеше мързела. Сега имам време и смятам да започна от начало.
Като за начало ще се представя.
Казвам се Хилари Блек. На 11 години съм и съм чистокръвна. Живея във къща в Лондон. Имам сестра близначка ,която също учи тук. Имам брат който се казва Джейсън и учи във Дурмщранг. Много не слуша ама дано там да го поозаптят малко. Така де, по-голям е от мене а се дължи като бебе. Затова наште го пратиха там. Но да не се увличаме много с моя непослушен брат. Все пак това е моя дневник.
И таа нека първо изкажа мнението си от това ,че съм приета тук.
Много съм щастлива и наистина не искам да се отделям от това училище. Мама и татко да простят ,но оставам тук за Коледната ваканция. /за това ще се разправям с нея по-късно вас няма да ви занимивам със моите глупости. Но да ви кажа мама е много печена.Извинете ме разприказвах се. Това ми е силната страна./ Та да се върнем на Хогуортс. Тука е супер и не ми се мърда от тук. Имам много приятели тук най-вече момичета /затова винаги си лафим в момичешката/. Обожавам да играя куидич. Уви. В отбора съм с поста на пазач. За сестра ми незнам ,защото не съм я питала. Все пак- понякога съм сериозна. Не оставяйте с впечатлението ,че съм лигава чистокръвна вещица. Така де! Обичам учебниците си. Чета ги преди да започна учебната година. Кефят ме! Ако ме питате много обичам Отварите ЗЧСИ куидича и Древните руни. Да ви кажа повръща ли се от пророкуването /адявам се да си остане межде нас / ама какво се учи там. Това не може да се научи - или имаш дарба или нямаш. А и да ви кажа не вярвам много дали даскалката има някакви дарби. Но ако ме питате защо се записах веднага давам отговор- искам да съм прилежна ученичка /не гледайте как се държа тук-просто съм весела/ ,а и нашите ме накараха.
Та да оставим вече това-казах ви каквото трябваше да ви кажа по тази тема.
Така само да подчертая /не мислете ,че се фукам,но си е истина/ аз съм много смела и мила. Точно поради това ,че съм смела много често попадам в проблеми. Ама ми харесва. След като съм с приятели винаги ги преодолявам.
Ако знаете наскоро организирах клуб в Нужната стая. Ако ви харесва можете да се запишете.
Ами това е за сега! Когато има нещо интересно и мързела не ме бие може да напиша някой ред тук.
И още веднъж сори ,че се лигавя и сигурно си мислите ,че обвинявам само брат ни , сигерно съм се метлана на него.
Чао ви!

Хубав дневник!

Благодаря!

Eй хора, който иска да помага с откриването на тайната на реликвата нека пише тук! Аз сега пускам първата част и вие можете да драснете по някой ред и да станете част от това ,ако желаете

Хилари взе розовия дневник. На корицата си той имаше пух, а движещите се букви изписваха думата „Дневник”. Когато отвори на първа страница той поиска парола. Тя я прошепна и страниците се отвориха. На тях бяха записани случките на Хилари. Тогава отгърна на една празна страница. Но изведнъж лъч светлина освети книгата и всички букви излязоха ,а те на свой ред започнаха да се превръщат в картина...
Момичето се бе разположило на диванче в общата стая на “Грифиндор”. Тя нямаше занимание и заради това се бе изглегнала и мислеше само за едно- реликвата. Не можеше да остави просто ей така този счупен предмет. Русата й коса бе небрежно срясана и оставена без никакви грижи. Хилари сама по себе си изглеждаше повече от ужасно. Не полагаше много грижи за външия си вид ,тъй като беше притеснена заради всичко случило се. Не спеше много. Понякога пропускаше вечерята и обяда. Но дори и на закуска изпиваше само тиквения си сок. Не бе в настроение за нищо и това я караше да изглежда болна. Беше кльощава ,нямаше сила за нищо ,очите й бяха подпухнали и беше метнала на гърба си една тениска ,която приличаше на парцал ,заедно със светло сини дънки ,които бяха мръсни и съдрани. Но все пак продължаваше да мисли как може да върне счупената реликва. Не ставаше с поправяне –вече бяха опитали. Нищо не й хрумваше. Изведнъж сестра й влезе в стаята, тя отиде до близначката си и я погледна. Двете изглеждаха по същия начин. Но Джес поне спеше малко повече от Хил и дрехите й бяха наред. Косата й беше неприлично изоставена и навсякъде стърчаха къси кичурчета . Тя седна до Хилари и каза с тих, изнемощял глас:
- Изглеждаш ужасно.
- И ти!
Двете имаха сили само за това. Тогава Лиз се намъкна в общата. Тя видя окаяното състояние в което бяха приятелките й. И им рече:
- Момичета ,трябва да ядете и да се грижите за себе си! Не може така!
Тогава Хилари попита:
- И какъв смисъл има?
- Така можете да умрете! – възкликна Лиз.
- Има ли смисъл да живеем? – допълни въпросително и изнемощяло Джес.
Лиз ги изгледа много възмутено и отговори:
- Разбира се! Нали не мислите да се откажете да намерите тайната на реликвата?
Никоя от тях двете не отговори.
- Стига момичета! Не може прсто така да се откажете! Не разбирате ли ,че ако го направите ще прокълнете поколения напред!? Аз знам че ще успеете ,защото вие можете. А и ... ние всички приятели ще ви помагаме с каквото можем! Хайде, това не е във ваш стил! Вие сте силни и точно сега трябва да го покажете! – Момичетата се спогледаха уморени, разбирайки само с поглед какво мисли другата.
- Да Лиз! Права си. Точно сега няма да се откажем! И докато не намерим оръжие срещу проклятието няма да мирнем...колкото и време да ни отнеме! –Джес бе изпреварила Хил с отговора.
- Така вече ми харесвате! – възклкна щастлива Лиз.
Изведнъж от някъде се чу глас. Глас който казваше “-Има ли някой тук?”. Трите момичета скочиха. Те видяха ,че от пламъците бе изкочило едно познато за бизначките лице. То започна да говори:
- Хил ,Джес! Получих съобщението ви!
Тогава Лиз погледна близначките стреснато.Но се сети как двете момичета ги бяха зарязали, за да пуснат писмо до майка им.Трите момичета се спуснаха към “огненото лице”.
-Мамо! – възкликна Джес.
- Изглеждате ужасно! Да не би да няма домашни духчета и бани в това училище?
Трите приятелки се засмяха.
- Има мамо! –отговори Хил. – Но ...
- Какво но?!
- Те са твърде притеснени заради реликвата и не се къпят нито ядат или пък спят. Натоварени са! – побърза да отговори Лиз.
- Момичета! Защо не ме запознахте с приятелката ви? Съвсем забравих ,че има още някой до вас.
Тогава Лиз сама се представи. В стаята влезе Джон. Той погледна момичетата ,които се бяха насъбрали около огъня. Той щеше да попита ,но се сети какво става. Само отиде до момичетата и възкликна:
- Изглеждате ужасно!
Близначките отегчено въздъхнаха и казаха:
- Знем! Казаха ни го над 20 пъти днес!
- Но е така! Само се погледнете!
- Джон е прав ,момичета! – майка им се бе намесила. – Предполагам това е той.
Двете момичета кимнаха в знак на съгласие. Но в същия момент влезе още някой. И не бе само един. От момичешката спалня се подадоха няколко момичета. Това бяха Скарлет, Кари и Алис. Те се заковаха на едно място. Явно за момент забравиха за всичко. Майката на момичетата възкликна:
- Здравейте и на вас! Аз съм майката на близначките.
Тогава момичетата се сетиха какво става. И когато Джес посмя да се обърне те казаха в един глас:
- Изглеждаш ужасно!
Момичетата се спогледаха вече малко ядосани. Бе им омръзнало да им го повтарят. В същия момент майката на близначките попита:
- Трябваше ли да има толкова хора?
- Мамо ,това са момичетата които бяха свидетели на сцената с реликвата! Знаят всичко!
- Добре...значи всички знаят?
- Да ,мамо! –отвърна отегчено и изморено Хилари.
- Много време изгубихме в ненужни приказки. –каза “огнената глава”. – не затова съм тук да говорим празни приказки. А да ви кажа за реликвата. Първо –ужасно съм ядосана заради това, което сте направили!
- Аз имам въпрос- Защо това бе мен?
- Не знам Хилари! Защо ми трябва да ти слагам реликвата в сака?
- Не питай мен ,мамо! – ядосано отвърна Хилари. – Бе в сака ми ,увито в блуза.
- Каква блуза?! –попита веднага майката.
- Блузата ,която ти ми сложи последно. Беше подарък.
- Не помня скоро да съм ти купувала нещо. – не отстъпваше жената.
- А аз не помня да съм си слагала в сака тънка черна блуза ,която е любимата не на мен ,а на моята майка!
Тогава жената замълча. Тя се досети за коя блузка става въпрос.
- Значи нарочно си я махнала!?
- Да ! И ти ми я върна заедно с реликвата явно. – Хилари вебе бе извън контрол. Колкото и да бе изморена тя бе намерила сили да се изправи исега викаше ядно.
- Добре де! Съжалявам! –предаде се вече майка й. – Не знам как е попаднала там ... но ... всъщност ... преди да я сложа в сака ти я бях изгубила. Търсих я из цялата къща ,но не я намерих и точно тогава отидох на рафта където стоеше реликвата и блузата бе закачена върху нея. Тогава аз я взех и ... я сложих на на дъното на сака ти.
- И аз я намерих там! – каза вече по-спокойно Хилари ,когато видя ,че майка й се предава.
Настъпи гробно мълчание. Никой незнаеше какво да каже и тогава “лицето” каза:
- Аз трябва да свършвам! Но утре също по това време ще бъда тук и ви искам вас двете в добра форма ... ако ли не ... не се наложи да взема мерки ,които на вас няма да ви се харесат.
Двете момичета с ужас разбраха какво имаше предвид майка им. Тогава отвърнаха веднага:
- Добре! Утре ще сме по-добре от всякога!
- Така ви искам! И приятна вечер на всички. Ще се преровя за информация за реликвата и утре ще обсъждаме. Лека нощ! ... А, и Джон ... за ваканцията те очаквам в дома си! – тя се усмихна на момчето и изчезна от погледа на децата. А те продължаваха да гледат жарта оставила лицето на жената като всеки мислеше за нещо...

- И сега какво ще правим?
- Незнам. Но със сигурност без колието не можем да направим нищо.
- Трябва ни още съвети от мама. Не бива да оставаме просто така. –Джес се бе намесила.
- Определено! Ще ви трябва и помощ на възрастен. – Скарлет се съгласи.
- Но ние също ще се включим. – допълни Алис. – Лично аз. – и вдигна рамене.
- Иска ли питане всички ще очастваме. – каза Кари.
- Несъмнено! –допълни Джон.
- Благодаря приятели! – Хилари бе много щастлива поради получената помощ. – Но ние с Джес не искаме да се завлечете в неприятности.
- Въобще не си го и помисляйте!
- Стига толкова мили неща … нека видим как ще намерим колието. – Джес бе развалила момента.
- Ние с Джес отиваме до библиотеката да проверимз нещо повече.
- Аз също идвам! – обади се Лиз. – Няма какво да правя. – и повдигна рамене.
- Страхотно! Ще се видим по-късно приятели!
Трите момичета станаха от диванчето на което бяха насядали за да обсъждат проблема и се запътиха към библиотеката да погледнат и да има поне малко надежда …

Изведнъж както всички се бяха разчели на масичката Хилари изскочи изот един рафт като викна щастлива:
- Ето тук може да има нещо!!!
Тогава един слидериннец стана от мястото на което седеше с негова приятелка и й се развика:
- Тук би трябвало да е библиотека!! Ако не знаеш какво е това по-добре излизай.
- Или какво? - попита раздразнена Хилари.
- Внимавай да не ти покажа! - отвърна на удара слидеринеца.
И тъкмо преди Хилари да му бе отвърнала Лиз и каза:
- Хайде не е нужно да го правиш!
- НАПРОТИВ!!
Лиз разбра че няма нужда да спори повече ,защото Хилари бе много вироглава.
- Предизвикваш ли ме? - пипота слидеринеца ,като по лицето му се разля лукава усмивка.
- А на какво друго ти прилича??! - Хилари вече се бе разпалила. Тя бе стиснала пръчката си готова да запрати първото си заклинание. Но преди да е казала нещо слидеринеща я зашемети. Тя падна на земята ,но веднага усети че още една магия я връхлита ,но тя не бе от слидеринеца. Тогава се сети че при сбирките тя бе научила приятелките си на контра заклинанието и Хилари се обърна и им се усмихна в знак на благодарност. Тогава без да става тя извика "Експелиармус". Тогава Хилари стана и в очите й гореше огън.
- Сега ще си покажа злата страна!!
Всички нейни приятелки я загледаха учудено. Никога не бяха я виждали такава. Включително й сестра й ,която също така учудено гледаше към грифиндорката. Включително цялата библиотека бе забила погледи в двете деца. Тогава Хилари извика с пълна сила:
- ВЦЕПЕНИ СЕ!
Момчето падна на земята и тогава Хилари му каза с пълна злоба в гласа й:
- Не искай да продължавам!! - тя почти го изсъска. - До сега само загрявах...!!
Слидеринеца видя че момичето колкото й по-малко да бе владееше добре нещата. Той става ,отупа се след което се обърна и каза без да гледа момичето каза ядно:
- Добре! Хайде да вървим!
Това съобщение бе отправено към момичето ,което бе познато на слидеринеца. Тя излязоха от Библиотеката и тогава Хилари се оръна към момичетата със същия огън в кафявите й очи. Изведнъж пламъка изчезна и Хилари попита учудено:
- Какво става?
Трите момичета я изгледаха учудено след което Джес се обади:
- Току що се би със слидеринец.
- Да това го помня ,но какво стана?
Трите момичета мигом се засмяха.
- Хубава шега. - поздрави я Ванеса. Но Хилари гледаше момичетата със съвсем сериозен поглед. Тогава Лиз се изправи от столчето ,което бе без облегалка и попита с разтревожена нотка в гласа си:
- Наистина ли не помниш?
- Помня само ,че той ме зашемети и някоя от вас ми отправи контра заклинанието и след това нямам никакъв спомен.
- Тогава в очите ти изгаряха пламъци. Те станаха червени! - Ванеса допълни мисълта на Лиз.
- Какво?? Станала съм злобва с червени очи?? Верно че много се ядосах ,но чак очите ми да почервенеят.
- Говореше съскащо беше като змия. Съскаше думите заплашително.
Хилари се бе уплашила. Това не бе тя! Никога не се бе случвало. Явно толкова се беше ядосала ,че злобата й се е надигнала у нея. Но възможно ли е това? Защо тя нищо не помнеше? Всички тези въпроси се въртяха в главата на Хилари и не преставаха да отекват в главата й. Едно гласче й натякваше "Ти си зла! Не се заблуждавай!" ,но друго казваше "Лошото се е надигнало у теб в момент на яд." Тя не разбра кое да послуша. Но дълбоко в себе си знаеше ,че второто бе правилно.
- Ехоо?? Пак ли потъна някъде?? - Лиз махаше с ръце пред очите й в опити да я провери дали въобще е на този свят.
- Ъъъ ... Да Лиз! Тук съм!
Тогава децата се засмяха и Лиз каза:
- Да не би лошото да се показва ,когато си ядосана??
- Незнам! Но може да проверим. - Тя повдигна вежда и погледна момичетата ,които я гледаха въпросително и добави: - После ще го проверим ,а сега да се върнем към книгата. Момичетата я отвориха и започнаха да разлистват. Изведнъж Ванеса се развика и замалко да спука тъпанчетата на приятелките й ,които гледаха потънали в книгата:
- Намерих я!
Децата се загледаха в един текст ,който бе за реликвата Блек.
- Хей! Кой е написал тук тайната на Блек. Какви са те? Всеки може да разбере как да го направи! - Джес се ядоса и забеляза ,че сестра й също бе възмутена.
- Момичета престанете! - нахока ги Лиз и двете отново се загледаха в текста:
"Реликвата на Блек съдържа в себе си древна магия. Тя се освобождава ,когато предмета не е опазен добре и бива счупен! Когото види първоначално демона на него ще му отмъсти първоначално. Има начин ,много древен също като реликвата ,който би върнало магията обрътно в реликвата. Не само това - може и да се унижтожи…

---
Домързя ме да го допиша. Сега вие сте наред