Дневникът на Лиз Гонт

Тук ще записвам всичко за себе си ... ако искате и вие драснете нещо за да стане по-интересен ...

На първо място разбира се ще се представя:
Аз съм Лиз Гонт.Родителите ми загинаха при пожар в къщата ни и сега живея при семейство Питърсън -Моите нови настойници те са много мили с мен и много ме обичат-аз също.
Обичам да се занимавам с музика-пиша и изпълнявам песни.
В този дневник , ще записвам и неща от миналия си Дневник , който по чудо е останал непокътнат . Така ще можете да ме опознаете по-добре


Всеки , който тръгва да чете този дневник , трябва да знае , че той не е обикновен. Разбира се нали съм магьосница и трябва да имам магически неща , за това в този дневник няма да има думи и мастило , а спомени -всичко , кото пиша , ще бъде видимо като спомен :

"Лиз отвори дневника на 2-ра страница (рожденният й ден) , там сякаш бе повлечена от нещо и сега падашe надолу. Скоро пред нея се появиха много деца които си играеха..."

надявам се , че разбрахте , какво имам предвид

Дневникът ти ще стане много хубав

Днес беше един ужасно скучен ден и реших да драсна нещо в дневника си , но понеже нямаше нищо за писане решир да понарисувам нещо...

след един летен лагер Лиз и Джаксън се прибраха отново в
замъка където бяха израснали.
-Ех добрият стар дом!-щастлива се провикна Лиз.
Стените и коридорите поеха ехото от гласа й.
-Нищо не се е променило!-каза Джаксън и остави куфарите си на сред входа и се
затича да провери дали има някой.
-Джаксън няма ли да си вземеш куфарите ? Нима ще ги оставиш така -на
входа-ядоса му се Лиз.
-Стига де все някое домашно духче ще ги прибере.-обади се Джаксън из зад ъгъла.
-Де да не са ти прислужници!? Джаксън!Къде отиде!?-още повече се ядоса Лиз

-Всъщност такива са ! отбеляза Джаксън зад
нея.
Двамата търсеха родителите си из целият замък, но нищо нте намериха.
След като се върнаха отново на входа (Джаксън най сетне реши да си вземе
куфарите) там видяха една сова.
-Хей това е совата на татко.-обади се Джаксън.
-Какво е това писмо ?-и Лиз взе писмото закачено за крачето на совата и зачете:
"Скъпи деца , ние трябваше да заминем и за това няма да ни има
цяла седмица.Трябваше да се явим в министерството за да уредим някой
работи свързани с Джаксън...
-Дъра-бъра-четеш много бавно дай на мен.
-Ами ето.-леко се намръщи Лиз
-Това онова-това онова...о не!
-какво ?-каза Лиз и любопитно надникна.
-Ще идва онази бавачка ...-и очите на Джаксън се разшириха от ужас-госпожа
насти...
-Онази противната ...със злобното куче!О не

-Как може да ни го причиняват!Още сънувам кошмари от последното й идване.Тя е
най-гадната бавачка на света
-А кучето й ме мрази...Аз...
Но още преди да изрече нещо вратата зад тях се
отвори.Джаксън бързо издърпа Лиз в един килер за метли.
-Имам идея.Това ще е първото забавно нещо което ще правим с бавачката Беатриз.
-Ехоооо!-чу се глас зад тях -Има ли някой!-бешще бавачката , туко що бе
влязло(куфарите бяха попречили)
-Можем да се трансфигурираме , ще е забавно да гледаме как ни търси из целия
замък!
-Това е ужасно Джаксън!
-Нали не искаш да гледаш колекцията й от вилици и да храниш кучето й цяла
седмица!?
-Естествено че не , но -Лиз усети проницателният поглед на брат си-Добре с теб
съм!
-Така ...Шшшт! Отиде на горния етаж , трябва ни по-безопасно скривалище.

Хилари беше поканена на гости у Лиз. Тя застана пред входната врата. Тогава тя леко я отвори и видя някаква злобарка ,а до нея злобно куче. Тя тихичко се вмъкна във замъка.Защото знаеше ,че едва ли това беше майка й.Тя тихо тръгна нагоре по стълбите искаше да намери Лиз. Отваряше тихо вратите- нямаше никой. Дори когато се криеше във гардеробите за да не я намери злобарката не намираше никой. Тогава тя стигна до една стая и във същия момент някой я хвана и й запуши устата явно за да не вика.Тогава я вкараха във стая и я пуснаха. Тя беше готова да извади пръчката си ,но изведнъж пред нея се появи ядосаното лице на Лиз. До нея беше някакво момче. Никога не го беше виждала нито беше чувала за него. Лиз продължаваше да я гледа и Хилари промълви:
- Ако не си в настроение - да дойда утре!
Тогава Лиз извика:
- ОТ ДВА ЧАСА СЕ КРИЕМ!
Тогава Джейсън осъзна ,че тя беше викнала и дръпна Лиз и Хилари и ги пъхна във широкия гардероб. А той влезе под леглото.
- Милички сладуриии... Къде сте??-извика злобарката и тогава си каза тихо:
-Тези идиоти сигурно ми погождават номер!!
И продължи да си вика подир тях и излезе от стаята. Тогава всички излязоха от скривалищата си. Тогава Лиз беше готова да викне ала брат и й напомни да говори спокойно. Тя започна:
- Тази злобарка е наша бавачка за тази седмица. Мама и татко отидоха до министерството за да оправят нещо си. И сега сме с тая. Сега искахме да и погодим номер и затова се трансфигурирахме.
Хилари се изхили.
-Искате да и погождавате номер- аз съм насреща!
Лиз й каза:
-Но тя е мъгъл.
- Ами нищо. Ще го преживее.
Тримата се изсмяха тихичко. Тогава бавачката ги чу. Хилари каза набързо:
- Легнете и двамата във леглото:
Те машинално се завиха и се направиха ,че спят. Тя се измъкна и се скри. Изчака бавачката да влезе в стаята отиде до нея и тъкмо да почука и чу:
-Мили дечица,какво правите тук. Търсих ви ,но вас ви нямаше. И точно от тук чуш шума.
Тогава Лиз каза:
-Сигурно Джейсън е говорил на сън.
Хилари се изсмя и почука. Тя се показа а бавачката изкрещя:
-КРАДЕЦ!!! КРАДЕЦ!!!
Тогава Хилари се изхили и каза:
-Дошла съм на гости. Лиз ме покани.
Тогава бавачката извърна дебелия си гъз и каза:
-Добре тогава! СЛед час вечерята ще е готова.
Тогава Хилари каза:
-Оо да , Наистина ще си похапнем сладко!
Тя излезе и Лиз я попита:
-Какво имаше предвид?
-Сега ще видите.
Тя отвори сака си и изкара някакво наметало.
-Какво е това!-попита Лиз.
-Мантия невидимка. Имам я от мама. Сега е момента да я използваме!
Двамата се ухилиха. Хилари отиде до вратата и попита:
-Идвате ли или ще дремете тук.
Двамата скочиха от леглото и тримата се мушнаха под мантията невидимка.

Отидоха до кухнята. Там застанаха на вратата. Видяха ,че нещо вреше на котлона ,а бавачката се гъзеше към тях. Това беше с цел да вземе нещо от хладилника. И тогава Хилари не изчака ,насочи пръчката и каза:
-Агуаменти.
Струя вода блъсна дебелачката. Тя тупна на пода и започна да се оглежда. Водата продължаваше да пръска. По едно време спря. Госпожата се ядоса и каза:
-Отивам да се преоблеча.
Тя замина ,а тримата се показаха от мантията. Тогава Хилари предупреди:
- Да знаете ,че няма да вечеряме ,но и аз съм добра готвачка. Важното е да накараме тази дърта чума да не иска да дойде тук отново.
Двамата кимнаха. Тогава Хилари се захвана да прави нещо. Двамата не видяха какво беше то ,но изведнъж хилари проговори:
- Брат ми ме научи на това.- и посочи едва кутийка.
-Това ли прави толкова време- една тъпа кутийка.
Хилари се изсмя.
-Не е само кутийка. Сега ще видите!
Тя сложи кутийката във тенджарата. Там имаше един червен сос. Тримата отново се скриха под мантията и зачакаха. Тогава бавачката се появи и запретна ръкави да бърка соса. Но тогава Хилари махна със пръчката и.. всички стени станаха във червен сос. Беше се взривил. Тогава бавачката се огледа и започна да вика истерично:
-КОЙ БЕШЕ!!!!??? КОЙ НАПРАВИ ТОВА!!!!!!???????
Тримата се изхилиха и излязоха в двора. Тогава махнаха мантията и Хилари се обади:
-Готови сме. До другата вечер ще я разкараме.А сега нека отидем до лунапарка. Незнам какво е това ,но го чух да говори някакво мъгълче. Хайде да вървим.

Щом бавачката се оттегли , Лиз леко разтревожено попита:
-Нали ще се оправи(Хилари туко що й беше отнела способността да говори с магия)
-Спокойно , магията е временна- успокои я Хилари
-Е ще тръгваме ли на панаира?-каза Джжаксън.
-Но тя ще забележи че ни няма!-каза Лиз
-Споко миналата година в Дурмщранг учих заклинание за копиране
Джаксън насочи пръчката си към Лиз и каза
-Електикус!
И наистина се появи двойничка на момичето
Така Всички си направиха копия и им заръчаха да се занимават с една игра във всекидневната.
Тримата приятели тръгнаха към панаира
Там Джаксън отново помоли Хилари да извади мантията невидимка за да я разгледа
-Супер!-каза Джаксън,като гледаше мантията с отворена от изненада уста.
-О ама вие не се познавате !-Хилари това е завареният ми брат Джаксън ! Джаксън-Хилъри
-Приятно ми е !-каза Хил и се усмихна
-И на мен !-каза Джаксън .
Двмамата си стиснаха ръцете ,но когато Хил понече да пусне ръката на Джаксън , но не успя.
-.Ъъъ, Джаксън ще ме пуснеш ли?-изненадано попита Хилари , на щом погледна лицето на джаксън то не беше усмихнато както преди две минути.Той гледаше ужасено и изненадано нещо зад Хилари .
Щом се усети пусна ръката й и каза :
-Обърни се !
-Хилари все така учудена извърна грава ,и видя това което изненада Джаксън.
Лиз също надникна през рамото й .
Децата видяха Бавачката йм да се разхожда под ръка с някакъв чичко.
-оставила ни е !Колко гадно –промълви Лиз

Хилари се изсмя.
-Хайде тогава щом така нагло заряза най-добрите дечица нека ако искате да отидем до някакъв си лунапарк. Чух го от един мъгъл догато минавах. Каза ,че имало въртележки и... незнам какво още ,но ще бъде интересно! Хайде нека отидем. А пък може да направим лунапаркът още по-забавен! -На Хилари й хрумнаха още номера ,които да приложи върху хората и въртележките там.
Те излязоха и тръгнаха към Лунапарка...

Пристигнаха там. Тогава Лиз и брат й се затюхкаха ,защото нямаха мъгълски пари. Тогава Хилари лъчезарно се усмихна и им каза:
-Не се притеснявайте аз черпя. Все пак аз предложих. Тя отиде до касата и купи много жетони. Тогава Лиз попита:
-От къде имаш толкова мъгълски пари?
-Татко има връзки ,а и нашето семейство не е много бедно! Хайде де! Защо точно сега сте тръгнали да се притеснявате за парите след като ни предстои купон.
Двамата се усмихнаха и пристъпиха навътре. Те влязоха. Пред тях се показаха невероятно много въртелжки ,различни видове люлки и други забавни машини. Тогава Хилари се ухили до уши и каза:
-Ха, това място било приветливо! Толкова много щуротии могат да се направят тук ,че да ти настръхне косата.
Тримата се изсмяха звучно. Тогава тръгнаха да обикалят и да си избират въртележки.

След като се качиха на почти всяка
атракция решиха да си вземат сладолед.Лиз и Хилари все още се смееха на Джаксън
който все още с учудване се оглеждаше.Той за първи път идва на лунапарк .-разясни
Лиз на Хилари-когато аз ходех , той беше на училище.Татко(господин Питърсън) беше
същият когато ходихме за първи път.
-Аха значи семейството ти не излиза често сред мъгъли,
така ли?
-Да ние..
-Какво е онова?-прекъсна ги Джаксън.
-Това е виенско колело.-разясни му Лиз.-Виждаш ли
онези?Там се качват хората.
-Аааа...бил съм на подобно !беше същото само че го нямаше
колелото , а тези неща летяха в кръг.
Прекараха още час като си говореха и се забавляваха.Тогава
Лиз погледна към часовника си.
-О не!Става късно!
-Магията за двойници която направих едва ли ще издържи
дълго.А ако онази се върне и види че ни няма...Ще си изпатим.
-Ами тогава трябва да се връщаме!И то бързо.
Качиха се на някакъв автобус , който ги откара близо до
къщата им.Лиз Хилари и Джаксън повървяха малко пеш докато не стигнаха до една
забутана местност.
-Нали това било пряк път!Би трябвало да сме
стигнали!-обади се задъхана Хилари.
-Да , само се отдалечихме от къщата !Браво Джаксън!-ядоса
се Лиз.
-Аз не мога повече!-каза Хилари (след като бяха пробягали
доста път) и седна на някакъв камък.
Лиз я последва:
-Няма ли по-лесен начин!
-Оффф де да имаше!-отегчен каза Джаксън но в този момент
нещо му просветна.-Има!
Лиз също се сети.И двамата заедно извикаха:
-Акцио Светкавица!-и две метли бързо долетяха при
тях.-Добре че си взехме пръчките.
-Супер!-стана Хилари.-Лиз къде се научи?
-Ами Джаксън ме научи! усмихна
се момичето.-Хайде качвай се!
Тримата полетяха отново към замъка.По пътя Хилари се сети
за нещо:
-Няма ли така да ни видят някои мъгъли?
-Спокойно !Тук няма мъгъли!
Когато стигнаха близо до замъка видяха че бавачката вече е
в двора.Тримата слязоха от метлите и тръгнаха да бягат към замъка.Най сетне
стигнаха:
-Как ще влезем?-завайка за Лиз.
-През прозореца -каза Хилари и с магия отвори един
прозорец.
После Лиз се качи на раменете на Джаксън, и влезе в
стаята.Хилари я последва.Джаксън(той нямаше на кого да се покатери)си приложи магия
за безтегловност и "прелетя" през прозореца.После обаче не му
провървя с контра заклинанието и двете момичета трябваше да го издърпат на
земята

След като бавачката се прибра , тя се сбогува с
придружителя си и прекрачи портата(Лиз Хилари и Джаксън, стигнаха до замъка).
-Децаааа!(с магия отвориха прозореца)-викна тя-Тук ли
стеее?(влязоха във всекидневната) Слушахте ли?
Не получи отговор.Намери Хилари Джаксън и Лиз да стоят
седнали на пода и да си шушукат нещо.
-Какво правите деца?-попита тя.
-Разказваме на Хилари за проклятието на замъка.Елате да
слушате.
-Няма..-приготви се да възрази Джаксън но Лиз го удари и
той се усети
-Нали знаете за заключената врата на четвъртия етаж?
-Да -казаха всички.
-А знаете ли какво има в нея?-допълни Джаксън.
-Мислех че има спалня!-каза Лиз(едвам сдържаща смеха си
при вида на Джаксън който всеки момент щеше да политне)
-Така е , но там има и една картина.
-Че какво й е на картината?
-Ами -Джаксън сниши глас-говори се че портретът е на
момиче, което е живеело тук.То било убито , като го прерязали на две.
Момичетата закриха устни с ръце(не защото ги беше страх, а
защото ги беше намушил смях при вида на Джаксън.Той се опитваше да изглежда страшен
но не се получаваше защото Лиз го беше пуснала и той се беше килнал на една
страна.)
-Да но духът й се вселил в картината.Странно но момичето е
била изрисувана само до кръста.Сега се говори че който спи в нейната спалня е
обречен, защото през нощта момичето излиза от картината...
-И отмъква краката на глупеца който се е осмелил да спи
при нея.
-Но едва ли е истина-сама опитваше да се успокои
бавачката.
-Не се знае , защото самият художник умрял разполовен , не
се знае къде са краката на тялото.
-Добреее...Време е да си лягатее!-каза нервна бавачката.
Трите деца се запътиха към спалните си.Бавачката реши да
ги изпрати.
.Май се поуплаши , не иска да остава сама.-подшушна Хилари
на Джаксън, а той го къза на Лиз и тя се изкикоти.
Тук е мястото да се спомене че момичетата се бяха хванали
за тениската на Джаскън за да му попречат за се залепи за тавана.
-Да не се изплашихте , не е хубаво да си разказвате
страшни истории !-каза бавачката , като видя как двете момичета са задърпали
Джаксън за тениската.
Те не отговориха.Само отново се изкикотиха.
Когато влязоха затръшнаха вратата и изготвиха втора фаза
от плана(вече бяха пуснали Джаксън.)
През нощта двете момичета излязоха от спалнята и Хилари
попита Лиз:
-Тази история истинска ли е?
-Не измисляхме я в движение!
-Ами тогава от къде ще намерим картина.
-Не ни трябват картини трябва ни това-Каза тя когато посочи
един манекен.
-Какво ще го правим.
-Ами тук брат ми ще помогне-той е добър художник.

Двете момичета тихо занесоха манекена
при Джаксън , който изрисува страшно лице и залепи един стар черен шал за коса
(седнал по турски във въздуха и прелитащ насам-натам).Сложиха на манекена една
блуза и му приложиха "Алохомора".
След като Хилари и Лиз влязоха в спалнята на бавачката
двете момичета се скриха зад един шкаф.Хилари стоеше тихо и гледаше как Лиз
управлява манекена над главата на бавачката .
-Струва ми се малко жестоко.-прошепна Лиз на Хилари.
-Да бе !Даже й е малко!-прошепна един глас зад нея.
Лиз се уплаши и подскочи (а манекенът започна да си блъска
главата в стената)
-Какво правиш тук нали си...-чак тогава тя се усети че
брат й вече се е оттървал от магията-ааа...вече си се върнал на земята!-засмя
се тя.
-Не се смей а накарай "призрака" ни да спре.
Лиз сега забеляза че манекена продължаваше да си блъска главата.Бавачката
вече се бе събудила и пищеше ужасена.
-ААААА -Призракът!!!!!!

Тя побягна от замъка като бързо се обади на някой.
-В тази къща има ...призрак...ела да ме вземеш
веднага-крещеше тя в телефона.
А Лиз Джаксън и Хилари останаха безмълвни и неподвижни.Чу
се отваряне на врата , после някакви гласове , затваряне на врата... Децата все
още бяха неподвижни.Джаксън излезе да види дали има някой , и установи че е
чисто.И както бяха замръзнали тримата прихнаха да се смеят .Смяха се половин
час.После се почувстваха много изморени и се прибраха в една голяма спалня с
три легла. Колко спални имате вие!-учуди се Хилари!
-А тази е за гости .Нищо особено .В нашия дом има много
стаи , изчезват и пак се появяват ако поискаш. Аз имам три стаи като моята!
-Супер.Е хайде да заспиваме!-Каза Хилари и трите деца
едновременно се проснаха на леглата и заспаха
През нощта Лиз се събуди от някакви странни звуци , като
отвори очи пред себе си видя познато призрачно лице.Тя се уплаши и падна от
леглото си .Следващия миг се осъзна и се сети кой е виновникът
-Джаксън-промърмори тя-Джаксън мъртъв си!-викна тя и
тръгна да гони брат си който се заливаше от смях.
Сред врявата се събуди и Хилари.В този момент Джаксън
уцели сестра си със заклинание за безтегловност и тя политна.Тя също взе
пръчката си и я насочи към Джаксън и произнесе същото заклинание, което обаче
уцели Хилари.Тя също политна.Лиз пробва отново и този път уцели Джаксън.Така в
спалнята имаше три летящи фигури , които се гонеха една друга.
-Само един въпрос!-заговори Джаксън-Сега как ще слезем?
-Не знаеш ли как!?-казаха двете момичета които бяха добили
зверски изражения.
-Ами не.
-Нали преди малко слезе!
-Е преди малко имах късмет!

Тримата бяха залепени за тавана. Незнаеха как да се измъкнат. СТояха така поне около ча-два и вече не издължаха. Надяваха се да имат късмет ,но не се получи. Тогава Хилари извъди пръчката си и каза:
-АКЦИО САК!
Тогава сака скочи във въздуха и Хилари го улови с две ръце. Тя се приземи звучно на пода благодарение на сака. Та го отвори предпазливо и се поразровичка в него. Оттам извади една бяла на вид книга. На корицата й бе нарисувано човече ,което правеше магии. Цвета на корицата се сменяше всяка секунда. Но когато момичето отвори книгата ,тя вместо да разлиства започна да пипа нещо с пръсти и да пише нещо. След малко остави книгата и се качи отново на тавана. Извъди пръчката си и каза:
- Аресто Моментом!
Тогава Джейсън се приземи с трясък на пода. След това Хилари направи същото и с Лиз. Тя имаше късмен ,цащото бе над леглото. Тоава Лиз освободи Хилари от летенето и тя също се приземи на пода.
-Май трябва да го запомним.- каза със сърказъм Лиз.
-Определено! -одобри веднага Хилари.
Тогава злобарката почука неочаквано на вратата. Тогава трите деца оставиха бардака направен от дрехите на Хилари и скочиха в леглата. Тогава те се пъхнаха под завивките и се направиха че спят. Злобарката врлезе със свещ в стаята ,огледа я и видя че и тримата спят сладко и спокойно и излезе като остави тримата в тъмнината озарила нощта...

На сутринта Хилари бе станала рано за да измисли някакво друго чудо посветено на злобарката. Тя бе седнала на леглото си и бе сложила пръста си в устата като някое бебенце. Но това означаваше че мисли усърдно. А това не бе никак малко. След време Лиз се надигна от леглото и попита весела:
- Добро утро! Какво ще правим днес?
- Уви. Незнам.
Усмивката на Лиз помръкна и загледа тъжно кафявите очи на Хилари. Те се срещнаха и тогава Лиз пак се ухили.
- Какво?! Какво?!
- Все ще се измисли нещо.
- Да! Но какво?
- Дай и ти някоя идея. Не ми се стои с тая в дома ми трябва да я прогоним!
- Ами аз имам една идея ,но е еднократна.
- Приемаме всичко! – по лицето на Лиз се появи успокоение ,че все пак нещо ще им хрумне
- Ами .. добре може да и направим гъделичкащо заклинание докато готви или чисти. Може и да я накараме и да танцува!
- Да наистина става! Хайде да събудим Джаксън.
- Няма нужда вече съм буден. – Джаксън бе чул целия им разговор.
- Супер тогава да тръгваме!
- По пижами? –попита Хилари.
- Оо … защо не?! Да вземем и мантията.
Двете деца пред нея кимнаха доволно.

Те слязоха долу. И пред тях се изписа нещо. Нещо което никой не бе очаквал. Снощтия обожател бе по халат и пиеше кафе на масата. Трите деца замръзнаха на място. Те не знаеха как да реягират. Изведнъж след тълго тананикане и сърбане на кафе от синя на червени петна чаша мъжа стана. Децата внимателно гледаха какво се случва. Те обаче не се учудиха при видът му. Беше дебел с кръгло лице и бе нисък. Но бавачката явно й бе харесал. Или просто тя бе толкова грозна ,че е нямала избор.
Въпростия чичко тръгна на някъде. Лиз позна халата. Беше на баща й. На нея й стана хем смешно хем тъжно. Хилари пък я напуши страшен смях след като Лиз направи това съобщение. Те наблюдаваха всяко движение направено от дебелака. Той бе станал от масата току що прочел вестника си и носеше празна чашата като крачеше из широката кухня и най-накрая спря. Подаде чашата на бавачката и я целуна продължително. Децата не можеха да гледат повече и Лиз каза:
- Нека започваме.
- Не ще изчакаме!
- Но защо? – намеси се Джаксън.
- За да е по- забавно.
Тя изчака докато целувката свърши и тогава Хилари насочи пръчката си и тихо промълви:
- Куайътус.
На бавачката й се искаше да каже нещо ,но не успя. Тогава Хилари каза още нещо и тя започна да танцува.
- Мила виждам много ме обичаш. С думи не можеш да го кажеш и чак танцуваш.
Тогава Трите деца за малко да се издадът. Тогава те изтичаха нагоре за да се насмеят. Тогава набързо се върнаха и Хилари отново насочи пръчката си като последваха още тихи думи ,които дори Лиз и Джаксън не чуха. Изведнъж жената започна да се гърчии се опитваше да се изхили ,но не успя. Тогава Хилари с ужас разбра ,че започна да я души. Тогава набързо насочи пръчката си и измърмори още няколко думички. Изведнъж бурен глас – смесен между смях и крясък се чу от кухнята. Жената започна да се опита да одължи и успя. Тогава стана ядосана от земята и извика силно:
- В ТАЗИ КЪЩА МИ СЕ СЛУЧВАТ УЖАСНИ НЕЩА!! ПОВЕЧЕ НЯМА ДА СТЪПЯ ТУК!!
Тя се запъти към стаята на децата. Те го разбраха и с бързина се докопаха до началото на стаята като се правеха на събудени от цялата врява. Те вървяха срещу дъртачката и тя се развика от далечно растояние:
- ТАЗИ КЪЩА Е ПРОКЪЛНАТА! МАХАМ СЕ ОТ ТУК!!
Трите деца я гледаха докато тя викаше и се дарпаше за косите. Беше като полудяла. Явно й бе дошло много. Тя затръшна вратата на стаята си и след 5 минути я отвори рязко повлякла един куфар зад себе си. Тя отиде при децата и им каза:
- Повече не ми се обаждайте!! Няма да идвам!!
- Добре! – Хилари й бе бясна. – Тъкмо тук няма да става свърталище на дебели чичковци с които кой знае какво сТЕ ПРАВИЛИ В ДОМА НА ГОНТ. – Хилари без да се усети бе започнала да вика. Тя неможеше да се стърпи.
Бавачката бавно спря и се обърна.
- От къде знаете?
- ДА НЕ МИСЛИШ ,ЧЕ СМЕ СЛЕПИ!!?? ВЧЕРА НИ ЗАРЯЗА ЗАРАДИ ОНЗИ И СЕГА ГО ДОВЛЕЧЕ!! – Тя вече бе почервеняла и скоро можеше да се изпусне и да я нареди набързо с някое зашеметяващо заклинание ,но и нещо много по-лошо – да й каже за самоличността им. Но тя не се предаде и продължи:
- И ПОСЛЕ ТИ ПЛАЩАТ! И ЗАЩО??!! ЗА ДА СПИШ С ДЯДКОВЦИТЕ ПО КОЯТО СИ СПАЛНЯ НАМЕРИШ!? ТОЗИ ДОМ Е ШИРОК ЗАЩО ПЪК НЕ?! ДА ОБИТАВАТ ЧУЖДА СОБСТВЕНОСТ БЕЗ ДА ЗНАЕ СОБСТВЕНИКА МУ!? КАКВО СИ ВЪОБРАЗЯВАШ ДЪРТА КРАВО!?!? – Хилари вече бе готова да извади пръчката ,но се овладя и разбра че не е правилно. Тогава застана с стиснати юмруци и беше почервеняла.
- КАК СМЕЕШ ДА МЕ ОБИЖДАШ?!
- ТИ САМА СИ ГО НАПРАВИ!!!! И ВНИМАВАЙ ДА НЕ СИ НАПРАВИШ ОЩЕ НЕЩО СТАРА ЧАНТА ТАКАВА!!!
- Хилари!! Беше достатъчно! Хайде тя разбра! Да си вървим! – Лиз последното изречение направо го превърна в умолително.
- НЕ!! ЛИЗ НЯМА ДА Я ОСТАВЯ БЕЗ ДА СИ ГО Е ПОЛУЧИЛА!!!
- НЕ МИСЛИШ ЛИ ,ЧЕ ВЕЧЕ СИ ГО ПОЛУЧИ!? – Лиз вече и тя се бе ядосала и започна да вика. Хилари се позамисли върху думите на приятелката си ,врътна се ядно и се запъти къс спалните. Докато бавачката си дръпна ядосано куфара и го завлачи към входната врата ….

Двете момичета проследиха с яростен поглед бавачката , която ядосано взе куфарите и завлече огромното си тяло към изхода.Когато излезе Джаксън(който до сега не се беше намесвал) реши да отиде да затвори вратата. Когато почти беше затворил портата отвън отново се подаде лицето на злобарката.Тя(уж миличко)заговори на Джаксън:
-Виж малкият-ти си по-голям и по-разумен.Остави ги тези двете глезани-каза тя-ти си по-голям и ще ме разбереш.Нали не е нужно вашите да разбират за това.
-О за това няма да разберат, ще скълпя нещо..-бавачката се успокои.Но Джаксън продължи-Ще кажа на нашите, че най-безмилостно си ни оставила сами в този голям замък-ухили се злобно той и трясна вратата в лицето й.
-Дали я удари?-попита Лиз Джаксън когато се връщаха към спалните.
-Не знам.-Каза той
-Дано-каза Хил
-Чудя се как оспя да затръшнеш тази порта?!Аз никога не успявам.-каза Леко омърлушено Лиз-Аз едвам затварям тази голяма порта!
-Да и аз също!-добави Хилари.

-Не забравяйте че съм по-силен от вас.-каза Джаксън(и двете момичето леко изсумтяха)-А пък и всичко си има цена-сега китката ужасно ме боли.!-тук момичетата се изсмяха)

А ти какво правиш тук?!-извика Лиз когато забеляза че дебелият мъж още стои още в кухнята и си похапва.
Той се сепна (явно не беше разбрал, че така наречената му "приеятелка" си е тръгнала.
-Ти няма ли да си ходиш?!-каза Джаксън ядосано.
Човекът стана и тръгна да си ходи.
-И остави халата -не е твой!-отново викна Лиз-не чакай, чакай, задръж го!-после каза на Джаксън и Хил.-и без това щях да наредя да го изгорят.-каза момичето и вдигна рамене.
-Ще му купим нов!-каза Джаксън-този мъгълския и без това не ми харесваше!В един магьоснически магозин видях един с танцуващи домашни духчета.
-Ха-ха-здасмя се Лиз.-
Едти танцуаха самба и ча-ча-ча
Тримата смеейки се излязоха от кухнята.Видяха че вратата отново е отворена.
-Лиз!Моля те затвори вратата-умолително се обърна към момичето Джаксън, като разтри отново китката си...

Лиз и Хилари отидоха до вратата и я затвориха. После Лиз и Джаксън Взеха от един туко що изникнал пред тях килер някакви костюми:
Джаскън бързо облече своя костюм.Той беше облечен в кралски одежди и накласяще една корона нваглавата си.После измъкна един меч и се заигра с него. Правеше се на нещо като нинджа.Обаче му подна короната и той се умири.После затършува нещо във килера.
Хил погледна към Лиз Която също беше облякла някаква рокля.
Джаксън подаде на Хилари една рокля и й каза
-Ето облечи го .Лиз аз отивам във тронната зала.
-Имате тронна зала!-учуди се Хил
-Ами да!Естествено - нали сме във замък!
Хилари бързо облече роклята .
Лиз я заведе в тронната зала, където Джаксън вече удобно се беше настанил на трона.
Щом двете момичета се доближиха до него Той започна посвещаването.
-С дадената ми власт посвещавам вас сър...ъъъ милейди, във официален гост в нашето кралство-включващо околностите и замъка-и ви поднасяме най-искрени благодарности , че оттървахте моя милост и сестра ми от тази гадна , злобна стара...
-Джаксън-Лиз опита да го накара да млъкне
-Ужазно гродна и противна, зле обличаща се
-ДЖАКСЪН!-викна сестра му.
-О, да -сеипна се момчето-така и така моля коленичете.-каза той.
След това Лиз му подаде меча.
-Нали това не реже-разтревожи се Хил
-Не-успокои я Дожасън
-Сигурен ли си?
-Не-отново каза Джаксън.
След това леко докосна с меча лявото и дясното й рамо като проговори
-Официално сте провъзгласена за почетен гост и спасител на замъка от...ъъъ...каквто и да е.
След това Хилари се изправи .
След"Тържествената инсценировка" Децата направиха огощение със кралски сандвичи.Джаксън ги приготвяше като си припяваше някаква песен
You want some toast? I bet you do...

Please add some jam and butter too...
А момичетата му се смееха
-Каква е тази песен?-попита Хилари
-О Джаксън е много добър да пише песни , има си песен за всичко - и татко е така.

Лиз легна на леглото и взе някаква тетрадчица от шкафчето до леглото си.На тетрадката беше йзрисувана Лиз-момичето на корицата леко спеше и от дишането му един кичур паднал на лицето й лего се развяваше.Около изрисуваната Лиз имаше много лъскави звездички-златисти сребърни червени сини зелени...двърдите корици бяха заключени с малък сребърен катинар.
Щом Лиз взе дневника събуди изрисуваната Лиз.Момичето на картинката само се нацупи и отиде да подремне на задната корица.Лиз не й обърна внимание.Момичето прошепна "Алохомора" на катинара с насочена пръчка.Той леко щракна и се отвори.Лиз разлисти дневника, сякаш не по свое желание.Искаше да си припомни този момент, за да го осъзнае.И така ето какво видя Лзи когато разтвори дневника:
След случката на куидичното игрище, Лиз се сети , че Джаксън все още не знае за баща им и отиде да му разкаже.Отиде в голямата зала-него го нямаше.Отиде в общата стая-нямаше го.
-Супер!Просто Супер! из целия замък ли трябва да го търся.
Не беше проверила на поляните или куидичното игрище, защото от там се връщаше.
-Здрасти Лиз!-чу се зад нея глас-Как си?
Беше Алис.Двете момичета от доста време не се бяха срещали освен в часовете.А...да здрасти !-промълви Лиз.
Момичето нямаше желание точно сега да говори с когото и да било освен с брат си но него го нямаше.
-Какво правиш?Защо си толкова притеснена?Случило ли се е нещо!Ей ъ...чух какво е станало с баща ти...
-Да , наистина много гадно обаче сега не мога да говаря!Бързам чао!
Алис остана като закована.За първи път приятелката й проявяваше такова безразличие.
-Алис!
-Да
-Ъ...да си виждала брат ми наскоро?
-Кой?А Джаксън ли?Ами не...не съм.Защо ти е?-попита Алис , но Лиз вече бе изфучала през изхода.
Точно в този момент Джаксън излезе от вратата на момчешката спалня.
-Ей!Алис-викна той на момичето , което все още стоеше вперило поглед къъм изхода на общата стая-Виждала ли си сестра ми?
Алис се обърна.Видя Джаксън който стоеше пред нея.Трябваше й миг да си отвори устата , но Джаксън беше доста настоятелен
-Абе нали я познаваш!Една ий такава кльощава с дъълга черна коса!Една такава винаги ухилена!!!
-Да да виждала съм я.
-Е къде е
-Тъкмо излезе.Търсеше те , но не знам за какво.
-Хубаво Мерси!-Каза Джаксън и бързо се презхкочи изхода , който тъкмо се затваряше.
Вслед няколко крачки Джаксън видя един свой приятел
-Ей Джаки как си?
-Добре-обърна глава момчето-и не ми викай "Джаки"!
Тъкмо обърна глава и видя сестра си.Но понеже вървеше много бързо(почти бягаше) не успя да спре на време и се стовари върхо нея.
-Оле!Извинявай!-каза той.Тъкмо теб търсех!Исках да ти кажа че..
-Няма време за това исках да ти кажа че видях
-Не чакай това е важно знам отговора на...
-Джаксън млъкни!Видях татко!
-Баща ти !!!!Ама...Лиз той нали е ...ъъъ
-Не нашият баща-каза Лиз докато Джаксън й подаваше ръка.
Щом я чу Джаксън я пусна и Лиз отново падна на земята.
-Какво каза?!
-Видях татко!Имам много да ти разказвам!!!
-Да отидем в общата стая.
Щом седнаха Лиз запачноа да разказва&
-татко е бил освободен от министерството!Но обвиненията са били верни-Лиз видя как на Джаксън му почервенява лицето-но спокайно той не е бил истински смъртножаден!Помагал е за усоетяването на някакъв план!Обаче се провалил и понеже министерството не подозирало са го затворили.След като разказал на минестерството са го освободили.Обаче сега татко мисли че смъртножадните са надушили нещо.Повече не знам
-Но защо Как Кога Защо ние не знаем????
-Не знам Джаксън!Обаче татко каза,че днес в 12 часа ще се срещнем в общата стая сещаш се нали...-Лзи за малко да му издаде за реликвата на Блек , но се усети на време.-
-Ката какво?
-Ами ...не знам...ъ...нищо
Брат й не каза нищо .Само кимна.Ще се видим тогаваНали?
-Да!
Джаксън изчезна в момчешката спалня.

Ако някой иска маже да продължи.

Часът беше дванайсет без пет.Две тъмни фигури се промъкнаха в стаята.Единият беше Джаксън, а другата-Лиз мислеше , че е сама в стаята , Джаксън също.Щом и двамата седнаха на Дивана неволно се облегнаха един на друг и подскочиха от изненада.
-Аз съм спокойно!-прошепна Джаксън
-О добре!-каза тихо , лиз, която си беше извадила пръчката.
-Колко е часът?-попита Лиз
Джаксън се обърна по навик към часовника си.После се усети и се обърна леко ядосан към сестра си
-Ама ти се шегуваш нали?!
-Опс...извинявай, не се усетих!-промълви едва чуто момичето.
-Кога ще дойде?-попита Джаксън
-Точно в дванайсет.
-Добре.

След пет минути и двамата бяха задрямали на дивана пред камината.Щом часовникът удари 12 часа в камината лумна огън.Лиз се събуди и побутна брат си да стане и той.
И двамата насочиха вниманието си към лицето на баща им , което се подаваше от пламъците.
-Здравейте деца.-техо проговори баща им.-Лиз ти каза ли на...
-Да казах му...спокойно-каза Лиз.
-Е разказвай - развълнува се брат й-какво стана ?? Защо беше в Азкабан??
-Ами-подхвана баща им-Познаваш Джо Уендъл нали?
-Да-каза Джаксън-помня го-онзи от министерството ли?
-Да същият!Та него го накарали да доставя информация на смъртножадните.Той ми разказа за това и аз реших да му помогна.Съставихме план.Доставяхме на смъртножадните фалшива информация-и за да няма съмнения трябваше да разгласим, че липсва нещо от министерството.Наистина взимахме информацията , която трябваше да предадем, и я заменяхме с грешна , коятодавахме на смъртножадните.
-Ами щом не си правил нищо лошо, защо си бил в Азкабан!Не разбирам!-пророни Лиз
-Решихме тази тайна да си остане между нас двамата с Уендъл!В министерството има доста подчинени на Ти-знаеш-кой!Но след като ме вкараха в Азкабан аз реших, че е време да кажа на някой от министерството.За това първият път, когато идваше някой за разпит, аз му разказах.
-Но от къде знаеш, че не е смъртножаден!-каза леко уплашен Джаксън
-Ами ако беше смъртножаден, нямаше да дойде да ме разпитва , а да уточним план за бягство!-каза баща им.-И така ... след като се увериха в невинноста ми ме пуснаха.
-Обаче сте забравили нещо много важно!-досети се Лиз.
-Точно така!-каза баша й.
Джаксън все още не схващаше.
-Какво?-попита той с учудено изражение.
-Не схващаш ли Джаксън?!Щом освободят татко значи той е невинен.Не освобождават ей така хората които крадат секретна информация!
-Точно така-поклати глава баща им-поддръжниците на Ти-знаеш-кой се се досетили , че има нещо гнило и сега ме преследват.Успях да им се измъкна, но не знам , колко още миостава преди да ме намерят.
Лиз и брат й се погледнаха ужасени.
-Но сега искам да обсъдим нещо по-важно!-продължи баща им.-Знам че щом търсят мен ще тръгнат и след вас.За това не можете да се върнете в замъка, поне докъто не утоихне....ъ...проблемът.Е какво ще кажете за онази бавачка...как и беше името...
-Няма начин-отсъди Джаксън, а Лиз се съгласи-тате малко ми е че съм изнервен-ядоса се той и вдигна заканително пръст.
-Какво не и харесвате -много мила женица е...-забачна баща им
-"Мила женица"е най-НЕТОЧНОТО определение за нея!-ядоса се братът на Лиз вече готов за кавга.
-Хора спрете се!-каза Лиз и ги накара да млъкнат и се върнаха отново към разговора си.
Доста се чудеха , но не можеха да измислят никакво място, където беше напълно безопасно.След като напълно се отчаяха се чу шум и във стаята влезе някой.Бащата на Лиз се скри сред пламъците, а момичето и брат й подскочиха на крака.
-Какво става?-попита, този който беше влязъл в стаята.
След като светлината на огъня озари лицето на човека Лиз и Джаксън видяха...

Който иска да продължи....

Лиз отгърна следващата страница и ... абе!Вече схващате какво става пред нея!Да минем към историята!


-Ти също си пораснала малката!-каза Джак и извади нещо като метър от джоба си.
С него измери колко е висока Лиз.Откъсна тази част от метъра , която показваще , колко е висока Лиз и го прибра в ръката си.
-Подай си ръцете напред!-Каза Джак
Лиз протегна ръце напред.От ръката на Джак се изсипаха няколко малки бонбончета.
-Леле мерси Джак!Ммм!Много са вкусни!-усмихна се момичето като опита едно.-А къде ще ме водите сега.
-При новото ти семейство.
-Оу-помръчи се личицето на Лиз-ама при сегашното ми семейство съм си много добре.
-Съжалявам миличка но се налага.
Лиз се сбогува с Марк Келсън и тръгна към колата.
-Прекрасно детенце.-каза Марк
-Да , наистина.-промълви до него Джак.
Лиз се показа от вратата и каза:
-Няма ли да тръгваме?
-О, тръгваме малката , хайде в колата.До виждане господин ККК
Щом стигнаха до колата(която незнайно как е дошла, нали Джак дойде чрез магипортиране...)Лиз каза:
-Леле Джаки нова кола ли си купил?!
-Не тази не е моя.Един човек на име Артър Уизли ми я даде за едзин-два дена да я изпробвам.Има иттересни подобрения.Ех!Този Уизли може да прави чудесии с мъгълските неща...

Лиз и Джак пътуваха до лондон, който беше наблизо.От там забраха някакъв човек, който Лиз не Познаваше.
-Здравей, миличка ти трябва да си Лиз!Много ми е приятно!-Каза непознатия
-И на мен!А вие кой сте?-отвърна момичето
-Аз съм Фредерик Гилбърт-новият ти настойник.-усмихна се човекът.
-Приятно ми е!-каза Лиз.
Доста време пътуваха , до една изоставена местност в градчето ХХХ
Колата можеше да лети(за учудване на Лиз)и за това стихнаха по-бързо и успяха да избегнат едно задръстване.
Щом пристигнаха Лиз видя един огромен замък.
-Това малката е новият ти дом.-каза господин Гилбърт.
-Уау!Колко е голям!!!-каза Лиз, такива замъци беше виждала само по книжките.
Щом блязоха някакви малки създания с големи очи и уши се стрелнаха да им вземат куфарите.
-ОО!-към Лиз се стрелна една жена, която я прегърна силно.-Ти сигурно си малката Лиз!Ооо!Толкова се радвам да те видя.
-Какво става?-показа се учудено момче от една врата.
Щом излезе из зад вратата се оказа , че е доста мръсен.Целият беше оцапан с най-различни бои.Държеше четка в ръка и бе захапал един молив.Като видя Лиз ги сахвърли нанякъде и се приближи.Пристъпваше внимателно сякаш се боеше да не го ухапе.
-А ти коя си?-попита той като изгледа Лиз изпитателно.
-Ами аз съм...-започна Лиз
-Твоята сестра!-довърши господин Гилбърт.
-Ама...-момчето остана с отворена уста.
-Ние сме нейните настойници.Тя живееше при едни мъгъли , а ние сме й роднини така че решиха , че ще е по-добре да израстне в семейство като нашето защото е...
-А а схванах!-каза момчето.-Аз съм Джаксън!-усмихна се той на Лиз
-Аз се казвам Лиз.
-Искаш ли да си избереш стая?-попита Джаксън
-Ама как така?-попита тя , но после се усети че се намира в замък с хиляди стаи.
-Аз нахпример имам четири,плюс една в която може да се ползва електричество.Хайде ела.
Лиз тръгна с Джаксън.
-Виж тази харесва ли ти?-каза момчето като отвори една врата и пред Лиз се разкри доста огромно помещение с големи прозорци
-Леле колко е голяма-Каза Лиз-ама аз наистина ли мога да взема тази стая!Че тя е като зала!!!
-ООО!Ти не си виждала тронната ни зала!
Лиз се обърна към Джаксън:
-Вие имате Тронна зала!!!
-Ами да !Подразбира се в замък сме!
-О да извинявай-каза Лиз.
-Е искаш ли стаята или не?
-Ами да искам я Супр е много ми харесва.
-Супер!Леле съгласи се още на първата!Ако знаех че ще е толкова лесно щях да ти дам килер за метли!-промълви на себе си Джаксън
-Какво?-не разбра Лиз
-О!Нищо нищо...ъ аз ще кажа на татко да я обзаведе.Ти се разходи.
-Ще дойда с теб Моля те!
-Добре хайде идвай.Докъто татко ремонтира ще ти покажа тронната зала.
Отидоха при господин Гилбърт и му казаха , че Лиз си е избрала стая.Показаха му я и той започна с ремонта.След това Лиз и Джаксън отидоха в тронната зала.Тя беше направо ограмна.А в края й имаше два трона.Още малко разглеждаха замъка Когато при тях дойде господин Гилбърт и ги извика за да покаже на Лиз стаята й.













Нколко страници по-нататък:
Лиз стоеше на един стол, а новият й брат Джаксън рисуваше нещо.
-Готова ли е?-питаш момичето
-Не!-отговаряше й брат й.
-Готова ли е?
-не!
-Готова ли е?
-не!
-Готова ли е?
-Да!
-Наистина ли!?
-Да!Ето хубава е нали?-попита братът на Лиз, като гледаше с гордост портретана Лиз, който туко-що беше довършил.
-Супер е!!!-каза Лиз, и се протегна-беше стояла един час, защото брат й искаше да направи портрета съвършен и трябваше даскъса три листа(последния с голяма жестокост).
Лиз закачи листа на стетата с едно кабърче и излезе от стаята заедно с Джаксън, защото господин и госпожа Гилбът ги повикаха.
-Честит рожден ден миличка!...Да знам, че е след седмица,но не се сдържах.-каза госпожа Гилбърт.
-Е така и така нямаше къде а го скрием...за да не го видиш...
-Да наистина!-подхвърли Джаксън-кой би могъл да скрие подарък в такъв малък ЗАМЪК!?
-Лиз се засмя и отвори подаръка.Беше метла играчка.
-Уха!Много е хубава!

След няколко години (или страници =) )
-Хайде Лиз Много се бавиш-викашебратът а Лиз докъто той летеше на метла``Светкавица`` а Лиз летеше зат его също със своята метла- ``Нимбус 2001``.
-Не можеш да ме хванеш-викаше той..
-Ще видишти-викна Лиз и полетя по-бързо на пред.
Лиз и Джаксън(брат й) летяха бързо гонейки една малка златна тпчица-снич купен от баща им заедно с комплектза игра а куидич.Беше го купил преди година заедо с две професионални метли.Едната на Джаксън, защотобешеза първа година в Хогуортс и му трябваше за часовете по летене и една а Лиз, защото заяви , че и тя иска.
Един блъджър полетя към Джаксън, но Лиз бързо го отблъсна с една бухалка.
-Браво.трябва да се пробваш да влезеш в куидичния отбор.-вкна й брат й ,който вече беше на метри от нея.
-На бас че ще вляза по-бързо от теб.-викна Лиз.
-само ако първа влезеш в замъка-извикаДжаксън, който вече беше набрал скорост.
Лиз също зави към вътрешната порта на зъмъка и набра скорост.Вратата се отвори очно когато двамата влязоха едновременно в замъка.Точно в този момент на братата се показаха родителите им.Що ги видяха Лиз и Джаксън едновременно завиха и се приземиха на земята.Метлите се спряха в ръцете им.
-Деца ние заминаваме за околоседмица за това искаме от вас да се държите прилично.
-Добре.-казаха в хор двете деца.
Майка им и баща им се сбогуваха с тях и тръгнаха.Лиз и Джаксънги проледиха докъто излязохаотглавната порта и после заедно извикаха
-Сами сме!!!и то за цяла седмица.
Заскачаха и завикаха.Можеха да павят каквото си искат цяла седмица.След последния си скок Лиз падна на земята, защото беше видяла някаква жена да стои на братата.Момичето се изправии загледа жената много учудено.Джаксън също я видя и момечнално сескри зад сестраси.
Жената ги гледаше така че бяха убулечки.
-Няма линякой да ми вземе багажа?
Лез и Джаксън веднага взеха по един куфар и го занесоха във всекидневната .Жената седна на един стол.Лиз и Джаксън забелязаха , че след нея върви някакво куче.Двамата по принцип много харесваха кучета, но това им се стори доста отвратително, и след него имаше локви от лиги.Щом Лиз и Джаксън оставииха куфарите жената отново викна и те подскочиха уплашени.
-Какво чакате.Ти-и посочи Джаксън-няма ли да нахраниш кучето ми.А ти най-добре почисти след него.
Лиз понечи да й каже нещо, но жената я погледна тъй злобно че се отказа и взе един парцал.
-коя е тази?-попита Джаксън докато сипваше кучешка храна в една доста голяма купа.
-Бавачка.-каза Лиз,която се бореше с парцална който му бешенаправено някакво проклятие.-И явно е мъгълка.
-Да за това мама и татко са привели замъка в мъгълски вид.И са аправили недостижими сседем етажа.-измърмори Джаксън.