В дебрите на гората

Беше много късно. От гората се чуваха много страшни звуци. Но тя не можеше да устои и влезе в дебрите на гората. Беше тъмно и мокро същинска тиня. Много животни от буболечки до змии се разхождаха и се увиваха. Чак сега тя се осъзна че не трябва да влиза и се обърна... Зад нея стоеше някакъв човек с дълга черна мантия. Изгледа я ужасно. Тя извика побягна в дебрите на гората. Мислеше си ' Ох защо се забърках в тази каша. Толкова ли съм тъпа (само туи се сетих ) ' Имаше късмет че Хагрид беше излязъл за билки. Той я взе и те потелглиха към къщата му .

Забанената гора беше много страховита-Високите й дървета заплашително се извисяваха , а заради короните им дори през деня в нея беше мрачно.Лиз не знаеше какво е в гората, защото никога не беше влизала в нея.Въпреки това Лиз искаше да види какво е вътре в нея.
Една нощ обаче-след много дълга куидична тренировка-Лиз видя нещо странно в мрака близо до горатал
-хайде идваш ли стана късно.-каза един от приятелите й.
-Вие вървете, аз идвам-каза Лиз , като не отлепяше поглед от светлината.
Другите от отбора тръгнаха към замъка.Лиз ги изчака и побягна към гората, следвайки светлината.Без да се усети веч беше навлязла в гората . Лиз се обърна -навсякъде имаше дървета, и всичко беше тихо и мрачно.Опита се да намери път към замъка.Не успя да го намери.Беше много умрена.Спря се и се облегна на едно дърво.Чу зад себе си някакъв шум.обърна се и видя силуета на човек.Това беше...

Вече минаваше полунощ,когато Амарил Малфой,скрита под мантията невидимка на Албус Сивиръс,която бе взела назаем,навлезе в прохладните и мрачни дебри на Забранената гора.Момичето беше твърдо решено да провери слуховете носещи се из училището месеци наред.Според недотам достоверни източници в горато се криеше мантикор-чудовище с човешка,лъвско тяло и опашка на змей или скорпион.Амарил тъкмо навлезе вътре в гората и чу страховит,нечовешки рев.Детето изкрещя и хукна да бяга,когато с крайчеца на окото си зърна човешка ръка.Малката Малфой се обърна безстрашно напред и се "гмурна" в храста откъдето дойде воя.Но там вместо мантикор видя Хюго Уизли-синът на Роналд Уизли,който повече приличаше на чичо си Джордж.Момчето бе по пижама и леко се стресна при вида на Амарил.Момичето му помогна да се изправи,а след тога го удари леко по крака.
-Ах...ти...малък...страхливко...защо...я...правеше...онази...глупост...?-при всяка пауза момичето му удряше по една лекичка плесница.
Хюго побягна,а Амарил излезе развеселена от гората.Най-после слуховете щяха да изчезнат,защото нищо не ревеше по всеки посетител на гората.