Общата маса

Сметнах че се нуждаем от такава темичка.

Тук сядат ученици от всички домове както и учители=)

Лиз беше седнала на общата маса и си говореше с Албус Сивиръс.
-Наистина ли имаш мантия невидимка!?Мислех че вече не се срещат!-не вярваше Лиз.
-Тази е уникална ! Повярвай ми.Татко ми я даде.
-Сериозно ли!?Не знаех че имеа
-По добре не казвай на никой.-каза Албус
-Няма обещавам.
-Всъщност тя не е само моя и на Джеймс е.Няма да повярваш колко пъти се е разхождал с нея из училище през нощта.-рече Албус
След малко приятелят й се обърна към вратата и махна с ръка на някой.Скоро до тях седеше момичето , което Лиз беше видяла в Хогсмийд.
ІЗдравей.-поздрави Лиз и се усмихна.-Радвам се пак да те видя

Амарил тъкмо сядаше на маса Слидерин,когато погледна към общата маса и видя Лиз да маха с ръка.Малката Малфой се приближи плахо общата маса,защото на нея седяха повече ученици от Грифиндор и Рейвънклоу,отколкото от дома Слидерин.Но Лиз каза:
-Не се стеснявай!Аз разказах на всички,че не си гаднярка като повечето слидеринци(нищо лично).
Амарил седна на края на пейката и тихо започна да си яде закуската въпреки,че беше любимата и-пържени яйца с бекон.Тъкмо беше се умислила за следващия час-отвари(любимият и час),когато Лиз се обърна към нея и каза:
-Съжалявам,че питам,но какво стана с дядо ти?
Изведнъж светът около Амарил се промени.Дядо и-Луциус Малфой беше най-болната тема,която някой може да развие.Тя се срамуваше от баща си,заради черния знак,но дядо си направо не понасяше!Та той е смъртожаден,за Бога!След минута размисъл Амарил се обърна към Лиз и колкото и да не искаше да говори по този начин на момичето,отвърна троснато:
-Нищо!
След това се обърна и излезе бързо от голямата зала.Беше се сопнала на момиче,което не беше казало нищо лошо.Лиз нямаше никога повече да и проговори.Какво щеше да прави?

Лиз стоеше малко засрамена на масата.Не биваше да Казва това.Погледна към Албус.
-Добре де отивай.-каза той с лека въздишка.
Лиз се втурна след Амарил.
-Извинявай
не биваше да те питам това.Беше много лично.Просто понякогасъм много
...невнимателна.Съжалявам аз просто...Лиз не знаеше какво да каже не
искаше да изтърси някаква глупост и да оплеска още повече нещата.
-Не знаеш какво е някой твой роднина да бъде обвиняван че е смъртножаден.
-Знам
какво е.Баща ми беше в азкабан защото мислеха , че е смъртножаден.И
знам...Сигурна СЪМ ,че баща ти не е направил нищо лошо...Много
съжалявмам.Обещавам никога повече да не повдигам тази тема!

-Добре.Вярвам ти...но моля те не повдигай никога повече въпроса!
-Обещавам!!!
...Пет дни по-късно слидеринци имаха двоен час по отвари заедно с "Грифиндор".Амарил влезе в стаята за часа и видя Лиз Гонт да стои на един чин заедно с Албус Сивиръс и разгорещено да обсъжда някаква тема с него и още няколко грифиндорци.Амарил тихо се приближи и се заслуша.
-Нищо подобно!-силно извика Лиз и продължи,но по-тихо.-Амарил Малфой е много добро момиче!Какво като е от "Слидерин".Има малко по-особен характер,но иначе е мила.Не виждам нищо,което да ви дава право да говорите срещу нея!!!
-Но тя е слидеринка,а всичките слидеринци до един са еднакви,подмолни и хитри!Препоръчвам ти въобще да не се занимаваш с нея.-остро отвърна едно момче с кестенява коса и черни като абанос очи.
В този момент се намеси Албус Сивиръс,който досега бе стоял безучастен:
-Я оставете Амарил и Лиз да си другаруват на спокойствие!Защо не...-момчето спря,защото в стаята влезе учителят и както обикновено настана тишина.
Амарил седна на местото си и докрая на часа си мислеше за разговора,който в никакъв случай не беше предназначен за нейните уши.Толкова се разсея,че вместо корен от асводел сложи безоар и отварата и заприлича на карамелизирани бучки захар.
На другия ден Амарил се срещна с Лиз Гонт и и обясни,че е чула разговора.Момичето отвърна,че вече няма проблем,защото след часа по отвари е убедила грифиндорци да и повярват.Слидеринката и благодари и тръгна към общата стая на дома и,намираща се във влажните,усойни и мрачни подземия,които повечето ученици(най-вече от "Грифиндор","Хафълпаф" и "Рейвънклоу") толкова много мразеха.

Лиз влезе в Голямата залаБеше облечена в червена мантия и носейки една ``Нимбус 2000``.Предишната вечер беше излъскала дръжката и подравнила връхчетата й.Седна на масата на Грифиндор и остави метлата до себе си.Както обикновенно нямаше апетит и побутна напред чинийката и приборите , които се бяха появили пред нея.Те в миг изчезнаха.Алис-приятелката й я погледна малко раздразнена и й каза:
-Трябва да ядеш не може така!
-Никога нямам апетит пхреди ма(чове а от храната ми става зле.Спокойно добре съм си.-каза Лиз с лека усмивка.
В това време покрай нея притича Амарил.Щом подмина масата на Грифиндорци тгя се спря и отново тръгна назад към Лиз.
-Това нимбус ли е?-попита тя докъто гледаше метлата
-Да.Днес имаме мач срещу Хъфълпаф.
-Ама ти в отбора ли си !?-учуди се Амарил
-Да бияч.-усмихна се Лиз
-БИЯЧ!?Да бе-засмая се Амарил.-Ти се шегуваш!Не си ли слаба за бияч?
-Доста по-силна съм от колкото изглеждам.-каза Лиз.-Ами ти записала ли си се в отлбора на Слидерин?

-Всъщност-да.Аз съм търсач,също като татко.Но не си мисли,че ще пощадя отбора ви и ще ви оставя снича,само защото си ми донякъде приятелка!Знай само,че откакто аз и Маркъс Тийкс сме в сферата на куидича,"Слидерин стана един от най-добрите!-малко заядливо отвърна Амарил.
-Дори не си го и помислям!Знам само,че "Грифиндор" ще смаже като хлебарка "Слидерин".-не и остана длъжна Лиз.
Двете продължиха спора в същият дух докато не осъзнаха,че само се преструват и никоя не мисли това,което казва.Точно тогава звънеца би и Амарил тръгна към парниците,където щеше да има общ час по билкология заедно с "Хафълпаф".Когато влезе в парник номер 3 тя още беше зачервена от разразилия се спор.Маркъс я попита какво е станало и дали не се е карала с някой.
-Не.Ами...нищо!-отвърна лаконично Амарил Малфой и тутакси се зае с странните на вид растения,които бяха поставени пред нея.
Когато на другият ден Амарил се срещна с Лиз и показа своята метла-"Светкавицата".Татко и я беше взел в началото на годината.Амарил много се гордееше с нея и затова я почистваше с комплекта за куидич почти всеки ден.Лиз и каза доста развълнувано:
-Амарил!Утре е куидичния мач "Грифиндор" срещу "Слидерин"!Успех!
-Упех и на теб!-отвърна малко сковано Амарил.Много се притесняваше да не се изложи,защото въпреки,че предния ден бе говорила доста уверено,сега сигурността и се беше изпарила.
В деня на куидичния мач Амарил влезе в Голямата зала доста начумерено.Дори не хапна от пая с бъбрек,а беше един от любимите и.Точно тогава на общата маса седна любимият и учител Дийн Томас.Въпреки,че беше ръководител на дом "Грифиндор",той много харесваше Амарил и винаги,когато можеше и помагаше.
-Амарил,знам че много се притесняваш за мача,но преди да изпаднеш в паника и да се провалиш с гръм и трясък,ме чуй:Знай,че каквото и да стане ти си много добра в куидича и досега не си изпускала снича.Бъди вярна на себе си и послушай сърцето си!А аз знам,че то ти казва "Амарил,ти ще успееш...ще успееш..."-каза и професора.
Амарил се вслуша в съвета му и когато излезе на игрището се чустваше по свободна и от птичка.Е,вярно че въпреки хващането на снича(от Амарил,разбира се) резултатът беше 205:190 за "Грифиндор",но тя се чустваше щастлива,защото бе дала всичко от себе си.