При красивите поляни

Тук е чупесно да започнете РП история

Хърмаяни спокойно се разхождаше из поляните.Залеза дойде и тя реши да му се понаслаждава.Момичето седна до едно дърво и започна да рее поглед, мислейки си.Докато се наслаждаваше на чудесните картини, които облаците рисуваха по небето тя въздъхна щастливо и се възползва от тишината, за да помисли за всичко в живота й...

Един обед Хърмаяни имаше свободно време.Тя реши да отиде на поляните.Но този път не беше самотна.Тя имаше приятел.И той беше най-известния човек в магьосническия свят.Момичето спокойно седна под същото дърво, където беше стояла първия път.Реши да поотдъхне малко.Беше извела и домашния си любимец Топи, незнайно защо.Може би за да не й е толкова самотно.Тя извади учебника по Грижа за магически създания и започна да го разгръща незаинтересовано.Изведнъж, обаче се сети за Волдемор и за разговора си с Хари, че трябва да са готови за битка с Волдемор наоколо. Хърмаяни веднага прибра учебника и се затича към Библиотеката...

На обяд Хари и Хърмаяни имали свободно време.Тъй като времето беше прекрасно те отидоха на поляните.И там те намериха една книга...Хърмаяни я хвана и я отвори.Вътре нямаше нищо.те се почудиха каква е поогледаха я и отзад пишеше НА ТОМ РИДДЪЛ.
-Това е дневник.-отбелза Хърмаяни.-Дали е опасен
Тя го поогледа и се взря в Хари с надежда той да каже какво е това.

-Разбира се.-Хайде!!0тиваме още сега.
Двамата се затичаха.Стигнаха до Библиотеката...

Един ден Хърмаяни искаше да 0тиде на п0ляните.К0гат0 стигна там тя видя едн0 м0миче.0тиде д0 нег0 и учтив0 му каза
Здравей!Аз се казвам Хърмаяни Грейнджър и съм 0т Грифинд0р.Приятн0 ми е да се зап0знаем-каза тя.

Здрасти.И на мен също ми е приятно.Казвам се Палмаелия Кикстоун и съм от Слидерин.Още съм нова.Записах се от началото на тази учебна година.А ти от кога си тук?

Тук съм 0т дълг0 време,н0 все 0ще п0знавам сам0 Хари-каза Хърмаяни.-Разбира се съм мн0г0 рад0стна 0т т0ва,че се зап0знавам с тебл-каза Хърмаяни развълнувана.-Ти чист0кръвна ли си

Да.Родители те ми са хора. А ти?

-Ами да и м0ите р0дители са чист0кръвни.Н0 сп0ред мен няма никакъв смисъл маги0сниците да се делят на чист0кръвни и х0ра с нечиста кръв с една дума мътн0р0ди.Не е справедлив0.Кажи нещ0 за себе си

Да така е.
Честно да ти кажа никога не съм подозирала дори че има магически свят.Един ден съвсем случайно го открих.
Иначе моя живот си вървеше съвсем нормално и скучно.Но сега още докаго свикна с всичко това ще ми трябва време.И все пак ми харесва способността да правя магий.
И ти ли съвсем случайно разбра за своите магически сили?

-Не!Аз винаги съм 0бичала да летя!К0гат0 бях на две г0динки мама и татк0 ми купиха детска метла.Тя се надига д0 един метър.0ще я пазя в щкафа си.И така и така съм чист0кръвна и нашия д0м е кат0 на истински маги0сник.С всичките му не0бх0дим0сти.Имах баба...-Хърмаяни се разплака,н0 все пак намери сили и пр0дължи.-В-в-0лдем0р я уби.Мн0г0 я 0бичах.Преди т0ва т0й я измъчваше.К0нтр0лираше мислите й преди т0ва.И тя п0иска най-накрая да умре.-Хърмаяни не м0жеше да пр0дължи.Вече беше стигнала твърде дълб0к0 в сп0мените си...

Ооо Хармаяни,съжелявам за баба ти.Аз пък едва на 11 научих за силите ми.Дори още се уча да летя с метла.А пък моята баба си е още жива и здрава и аз също много си я обичам.
И изведнъж Палмаелия забелязва красивия залез.Червеникавото слънце огряваше навсякъде.

-Красив0 е-каза Хърмаяни тих0.П0няк0га идвам да се п0наслаждавам на залеза.И кат0 заг0в0рихме за магии с Хари се упражняваме в Нужната стая.Ела и ти ще е забавн0.Бием се с б0гърт.Искаме да научим да се защитаваме зат0ва х0дим там.Ще те зап0зная с нег0.Искаш ли

ОоО судоволствие-каза развалнувано Палмаелия.До колкото знам той е много известен тук.А също ше ми е и много приятно да се науча да се защитавам.Мисля,че тук ще ми е доста необходимо.Магическия свят е опасно място.

-Страх0тн0 т0гава.Д0ри Хари предл0жи,че м0же да извикаме 0ще деца да се упражняват.Ти си т0чн0 за т0ва.Нямаме 0пределени час0ве за т0ва н0 явн0 са нужни.Ще п0г0в0ря с нег0 и ще ти кажа д0пълнителн0.Н0 мисля,че е време да 0тиваме в замъка пза вечеря.Хайде.

-Добре.
И двете момичета тръгнаха.Почти слънцето се беше скрило.Хогуардс изглеждаше толкова величествен огрян от последните слънчеви лъчи.Те вървяха и усещаха меката трева под краката си.Подухваше лек ветрец.
-Днес беше прекрасен и топъл ден-каза Палмаелия с усмивка.

Кари изтича до поляните и видя двете момичетата да седят до голямото дърво. Тя се изчерви и с малко уплаха застана до тях :
- Здравейте аз се казвам Кари. Може ли да седна до вас?
-....

-Разбира се,Кари.Аз съм Хилари,а това е Палмаелия.Разбира се-хайде де сядай.Тъкмо си говорихме колко е хубав залеза-каза весело Хил.

Тогава Вай видя че не е един еми двама. Това бяха близначки. Тогава едната каза:
-Здрасти аз се казвам Джесика ,а това сестра ми Хилари.-тя чакаше отговор от непознатото за тях момиче.
-Аз съм Вайълет.-отговори то след няколко секунди мълчание.
-Приятно ни е.
-И на мен.-отговори Вай замислено и без никъкв интерес явно да води разговор.
Тогава момичетата с е спогледаха и казаха за да завържат нещо:
-Ние всяка вечер идваме тук за да гледаме залеза ,защото е прекрасен-казаха те....

П.П. Сори ама нищо неможах друго да измисля... А ми се пишеше.

Тогава зад нея се чу глас който да й казва:
-Здравей, Лиз!
Тогава тя се обърна и забеляза Хилари ,която седеше права ,а вятъра я полюшваше почти незабележимо. Дългите й руси коси се мятаха назад-напред ,а краеца на шала й спираше няколко кичура ,защото и той се мяткаше безразборно. Слабото й тяло бе облечено в един син пуловер ,шала на Грифиндор и много тъмносини сложени в черните кожени ботуши и прилепнали към кльощавите й бедра ,дънки. Милата й усмивка обгърна Лиз и тогава Хилари попита:
-Какво правиш тук? И ти ли забеляза красотата на залеза?
- Да, определено.-отвърна Лиз.
Тогава Хилари бавно седна на зелената мокра трева до Лиз и каза:
-Когато бях тук за първи ден от тогава имам навика да идвам всеки ден или по-точно всяка вечер. Беше прелестно! Но сега е още по прелество. Чувствам се по-спокойна когато съм тук ,седнала под някое дърво. Особено сега,вечерта ,в такъв студ залеза изглежда невероятно. И забравям всички мои проблеми както и за реликвата ... -когато тя спомена това корема й се сви. Но като видя красотата на това място отново се понесе в спокойствието...
-Да права си! Тук е превъзходно и най-вече действа като някаква магия за успокоение. -отвърна Лиз след няколко минути наслада.
Тогава двете момичета спокойно се отдадоха на нежноста ,обгърнала това място...

Лиз днес се разхождаше необикновенно радостна.Не знаеше защо-нямаше причина.Просто усещаше някаква топлина отвътре.беше облечена със зелена рокля, която стигаше до колената й.Лекият вятър развяваше дългата й черна коса, въпреки че беше вързана(със зелена панделка)тя стигаше до кръста на Лиз.Днес денят беше особенно топъл.Във въздуха се усещаше приятен аромат.Малкото котенце Пуфълс подтичваше след Лиз.
Момичето бавно стъпваше по тревата, вдишваше от ароматния въздух.През това време панделката се развърза и полетя нанякъде.Пуфълс тръгна да я гони.
-Спри Пуфълс!-тичаше след котето Лиз.
Котето не я послуша и продължи да гони панделката.Лиз най сетне успя да го хване.
-Това е просто панделка!Няма нужда да я гониш малка пухкава топчица...-каза момичето и пусна котето на земята.
Лиз малко се стресна когато видя пред себе си някой...