В дълбините на езерото

Р-р-р студено и страшно... Надявам се да почнете една хубава РП история

Отидох на езерото,защото ми беше малко скучно.Гледах го,гледах го и изведнъж нещо като чудовище излезе.Стреснах се,но имаше и нещо мило в него.Огледах се дали има някой и влязох в езерото.Чудовището не беше никак лошо даде ми да го помилвам и да си играя с него.Всеки ден аз и моята сова отивахме и му носехме храна.Един ден аз отидох и едно момче ме бутна и аз паднах.Не можах да си поема въздух.Чудовището,което аз бях кръстила Кики ми помогна.Сложи ме на брега и си сложи главата на корема ми и аз издишах.Благодарих му и си тръгнах.Отидох при директора и му казах:

– Г-н Директор едно момче ме бутна в езерото и едно чудовище ми помогна да изляза.

– Видя ли го?-каза той.

– Еми мисля,че беше с руса коса и се смееше.- му отговорих.

– Ще разпитаме и ще ти кажем Ева. - каза г-н Директор.

–Добре.Благодаря Ви.Г-н Директор.

– Няма защо.-каза той.

И аз си тръгнах.

След 1 седмица го намериха и им отнеха точки.И го наказаха.Бях много доволна,защото поне го намериха и знам кой е виновен.

Дано да е интересна историята.

Амарил се разхождаше покрай езерото,когато на входа на замъка зърна Албус Сивиръс и Лиз да и махат.Момичето тръгна към тях.
-Искаш ли да се поразходим заедно?-предложи момчето.
-Добре,но само ако не си говорим,защото просто имам нужда от тишина и спокойствие,за да осмисля някои неща...-отвърна Амарил.
Лиз и Албус се спогледаха.Много добре знаеха за какво си мисли момичето...предния ден се беше скарала(за кой ли път) с брат си Скорпиус.Той беше по-голям с една година от нея,но се държеше със сестра си отвратително.Последният скандал беше,защото Амарил му каза,че и е писнало от него.Скорпиус побесня и започна да се кара с нея.По едно време дори започнаха да се дуелират.Амарил,разбира се,победи,но това още повече озлоби брат и.Тогава той и каза,че повече не иска да я вижда,защото вече не му е сестра.Оттогава момичето постоянно обмисляше думите му.Накрая,след един час разходка около езерото,Амарил се гмурна в езерото както беше с дрехите имантията си.Поплува малко и се върна мокра до кости.Потегли без да продума към замъка и наум си реши:"Повече никога няма да го погледна,нито да му говоря!Мразя го!Мразя го и го ненавиждам!Той не заслужава вниманието ми!".Албус и Лиз тръгнаха мълчаливо след нея като от време на време си хвърляха тревожни погледи.Когато стигнаха училищните порти,трите деца погледнаха за последно към езерото и видяха дългата опашка на сепията да се мерва за последно на повърността.

____________________________
Знам,че не е свързано много с темата,но просто не устоях да опиша тази история,хрумнала в главата ми!!!