Случки в библиотеката

Тук е мястото, където да споделите как сте прекарали времето си в библиотеката.

Хърмаяни Влезе задъхана в Библиотеката.Тя поздрави библиотекарката и започна да рови за защита срещу Черните Изкуства.Но след дълто търсене тя не намери нищо полезно.Разбра,че трябва да влезе в Забранената зона.Но тъкмо докато тръгваше към кулата на Грифиндор видя,че няма никакво време.Грижливо си закорча чантата,оправи мантията си и се опъти към следнащия си час...

Двамата влязоха с тиха стъпка и тръгнаха към Забранения отдел.Тихо отвориха вратата и махнаха мантията невидимка.
-Хари мислиш ли,че трябва да се разделим Question

-попита уплашено Хърмаяни.
-Ако някой ни пипне край с нас Exclamation

-тихо каза Хърмаяни.-Но щом вече сме тук не можем да се откажем.-Хайде да започваме Exclamation

- Не Хармаяни няма да е добре да се разделим по добре да останем заедно така е по сигорно.Сега да потърсим информация.И двамата започнаха да разглеждат.Изведъж Хармаяни изжика Хари защото бе открила книга с заклинания.

Хърмаяни показа книгата на Хари и тихо каза:
-Като начало трябва да се научим да правим магии Exclamation

Тази книга ни дава страхотно начало Exclamation

Хайде тук си свършихме работата.Да се махаме Exclamation

Двамата си сложиха мантията и тихо излязоха от Забранения отдел и се отправиха към изхода на Библиотеката.

-Хари,а сега какво Question

Незнаем какъв е този човек и дали въобще е известен.Мисля,че трябва да попитаме Библиотекарката за това име...

Тогава Хари и Хармаяни отишли при библеотекарката и я попитали за Том Риддъл и тя като чу имието Том Риддъл ги изгледа странно и попита:
-Къде сте чували за Риддъл ... Exclamation

-Амии...ние чухме името му и решихме,че може да означава нещо...моля ви госпожо кажете ни какво знаете за това име.-каза Хърмаяни отчаяно.
-Добре..каза Библиотекарката-Том Риддъл учеше в училището за вълшебства и магии "Хогуортс" преди 50 години.Много хора не го познават с тово име,но аз знам кой е той.Преди много време Том Риддъл смени името си на В-в Добре ще го кажа Волдемор.Достатъчно ли е?
Хари и Хърмаяни се погледнаха.

-ТОМ РИДДЪЛ Е ВОЛДЕМОР Exclamation

-попита изненадено Хари
-А знаете ли нещо за този дневник - попита той библиотекарката
Тя поогледа дневника и каза че знае.

-Хари това е бил дневника на Волдемор,когато е бил тук в училището.Ситулно не е опасен.Еми сега... Question

Но е странно не мислиш ли Exclamation

По страниците не е писано нищо Exclamation

Какво ли означава това Question

-попита Хърмаяни.

Тогава Хари взе перото на библиотекарката и написа в дневника здравей Том Риддъл и изведнъж мастилото се скри и се исписа:Здравей Хари Потър.Хармаяни бе смаяна и поиска да напише нещо.

-Хари ник0га не съм виждала такъв дневник Exclamation

Нека и аз напиша нещ0.
Хърмаяни взе пер0т0 и мастил0т0 и написа:
здравеи Том Риддъл би ли ми разказал п0вече за себе си Question

Разбира се-написа Риддъл
аз съм вис0к с тъмна к0са
Имах предвид малк0 за жив0та си
А ти кой си
А аз ли аз съм Хърмаяни Грейнджър и съм приятелка на Хари П0тър. Like a Star @ heaven

Д0кат0 те се заинтригуваха 0т т0зи дневник библи0текарката каза:
-мн0г0 заинтригуващ0.
Двамата с Хари видяха че библи0текарката е ст0и над тях хванаха дневника и се затичаха към 0бщата стая...

Вратата на библиотеката се отвори и в нея влезе Лиз .
-Извинете мадам -обърна се тя към библиотекарката-къде мога да намеря информация за вийли и сирени?
- Ела , сега ще те заведа.
-Много благодаря!-зарадва се Лиз и последва дамата да един голям рафт с книги.
Тяотвори една книга и зачете:
Сирѐните в древногръцката митология са полужени-полуптици. Те са морски нимфи -наяди. Счита се, че са дъщери на речния бог Ахелой (от музите Терпсихора или Мелпомена или от Стеропа) или на Форкис ^.
Техният брой варира според различните автори между 2 и 5. Сирените
привличали минаващите край тях моряци с песните си и ги завличали в
дълбините, където те се удавяли. Когато Одисей
минал покрай тях, казал на всички моряци да сложат восък в ушите са, за
да не чуват омайните им песни, а той самия, тъй като бил много
любопитен да ги чуе, заповядал да го вържат на мачтата. Когато обаче
чул песните на сирените, молил дълго моряците да го отвържат, но те не
му обърнали внимание на молбите.^[2]. Язон бил предупреден от Хирон, че Орфей ще му бъде необходим в пътешествието, което той предприел с аргонавтите за Златното руно и когато минавали покрай сирените Орфей изсвирил толкова красива песен с лирата си, че заглушил гласовете на сирените.

Русалката в славянската митология е воден женски дух, сестра на самодивата, тясно свързан с фолклора на съвременните славянски народи и със славянската обредност (виж Русалии).
Русалките са вечно млади и красиви с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения.
Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават
душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под
водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни.
Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората
излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на
росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават
по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват
вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Джини влезе в библиотеката като вида Хърмаяни хари!Тя беше изплашена!Опитваше се да прикрие своите чувства!
-Здравейте!За къде сте се разбързали толкова!Да не би да ви е подгонил духът на Слидерин!- каза Джини ведро въпреки че беше изплашена!!

Тогава Хилари спря и явно Джон я последва.
-ЪъЪ...-започна да говори Хилари.
-Ние ... закъсняваме за час!-каза Джон убедително.-А сега би ли се поместила?
Тогава Алис направи няколко крачки в страни за да направи път и двамата се затичаха отново...

Нат влезе в библиотеката и видя няколко скупчени ученика до една маса. Не им обърна внимание- бяха просто хлапаци. момичето се отправи към мадам Пинс, която се бе обърнала с гръб към нея.
- Извинете- каза Натали.- Бихте ли ми помогнали? - жената кимна. - Къде да намеря "Великите открития на миналия век"?
- Третата редица в ляво, посредата.
- Мерси много.
- Няма защо мила.- и жената се запъти към групичката ученици, които се кикотеха, за да им направи забележка.
Суон се запъти към третата редица и след малко намери това, което търсеше. До нейната книга стоеше друга, която май не беше на мястото си - "Черната магия- как и защо". Натали се огледа и взе книгата. Беше оръфана и миришеше на старо. Момичето взе двете книги и излезе от библиотеката.

Отидох в Библиотеката,защото много исках да прочета някоя книга.Там бяха 3 момичета.Поисках от библиотекаря/ка да ми даде някаква книга да чета.Тя ми даде и аз отидох да чета.Момичетата бяха много мили.И аз питах:

– Здравейте.
– Аз се казвам Ева,а Вие?

Вратата се отвори и в стаята влезе момиче.Това беше Лиз, която носеше пет дебели книги.Остави ги на писалището пред библиотекарката
-Бутни ги в ъгъла, аз щеги подредя после-каза жената.
Лиз бутна книгите в единия ъгъл на писалището и се запъти да търси книгата,,Разяждащи отвари и колко опасни могат да бъдат``, за домашното си по отвари.
Приближи се до една по-голяма учеичка от Слидерин. Погледна я-яно не искаше дабъде притезнявана и за това бързо взе книгата която й трябваше.Седна и започна да пише домашното си.В това време до нея сеприближи някой..

Амарил влезе в библиотеката и затърси с поглед Албус Сивиръс.Беше и казал,че ще я чака там,но от него и следа нямаше.Момичето седна на една от свободните маси и наум прехвърли първите заглавия,изпречили се пред погледа и."Хиляда магически растения и техните свойства"..."Магията през тринадесети и четиринадесети век"..."Най-великите магььосници за своето време";том 1 и 2...и така нататък...и такак нататък...Амарил неусетно затвори очи и заспа.По едно време се събуди,защото някой силно я буташе.Албус бе дошъл и шепнешком я викаше по име:
-Амарил,Амарил,събуди се,де!
-Не стига,че закъсня,а и ме будиш!Бива ли такова нахалство Случки в библиотеката Icon_mad

!-тросна се момичето.
-Извинявай,но имам страхотна новина...татко ми изпрати нова метла!Нали помниш,че аз имаш "Нимбус"2001,като на баща ти...е сега вече съм достойният притежател на "Светкавицата" Случки в библиотеката Icon_biggrin

!!!-отвърна радостно момчето.
Колкото и да и се спеше,Амарил усети,че се радва за Ал.Но веднага след това в душата и се прокрадна лошо чуство:Албус Сивиръс беше,също като нея,търсач.Това означаваше,че силите им бяха изравнени,защото и тя имаше "Светкавицата".Амарил се укори наум за мислите си и продължи да си шепне с момчето за предстоящите годишни изпити и дори не забеляза кога се стъмнило.Двамата с Албус си тръгнаха,а когато стигнаха "кръстопътя" Амарил слезе към подземията,а Ал се качи към кулата "Грифиндор".